Останал сам, кралят сядаше и се забавляваше да превежда или Вергилий, или „Одите“ на Хораций — за да продължи обучението на дофина, той самият се беше заел с латинския.
Тази стая беше много малка. Вратата оставаше винаги отворена — общинарят стоеше в спалнята и през отворената врата гледаше какво прави кралят.
Кралицата не отваряше вратата си освен при идването на Клери, за да не може поради затворената врата общинарят да влиза при нея.
Тогава Клери вчесваше косите на малкия принц, привеждаше в ред тоалета на кралицата и минаваше в стаята на принцесата и госпожа Елизабет, за да им окаже същата услуга. Моментът на тоалета беше едновременно кратък и скъпоценен, защото беше онзи, в който Клери можеше да съобщи на кралицата и принцесите това, което беше научил. Един знак, който им правеше, означаваше, че има нещо да им казва. Тогава кралицата или някоя от принцесите заговаряха общинаря и Клери се възползваше от невниманието му, за да подшушне бързо онова, което имаше да казва.
В девет часа кралицата, двете деца и госпожа Елизабет се качваха при краля, където се сервираше закуската. По време на десерта Клери оправяше стаите на кралицата и принцесите. Един човек на име Тизон и неговата жена бяха придадени към Клери, под предлог да му помагат в прислужването, а в действителност, за да шпионират кралското семейство и дори общинарите. Съпругът, бивш служител при бариерите, беше корав и зъл старец, неспособен на никаква проява на човещина. Съпругата — жена, чрез любовта, която изпитваше към дъщеря си, — подтиквана от тази любов дотам, че разделена от дъщеря си, в надеждата си да види отново детето си, — доносничеше за кралицата423.
В десет часа сутринта кралят слизаше в стаята на кралицата и там прекарваше деня. Там той се занимаваше почти изключително с образованието на дофина, карайки го да повтаря някои пасажи от Корней и Расин, даваше му урок по география или го караше да чертае и копира карти. От три години Франция беше разделена на департаменти и в частност това беше географията, която кралят преподаваше на сина си.
От своя страна, кралицата се занимаваше с обучението на принцесата, което понякога прекъсваше, за да се отдаде на дълбок и мрачен размисъл. Когато това се случеше, принцесата я оставяше изцяло да потъне в неизвестната си мъка, която поне беше благословена със сълзи. Принцесата се отдалечаваше на пръсти, правейки знак на брат си да пази тишина. Кралицата оставаше повече или по-малко време погълната от своите размисли, после една сълза се появяваше на клепача й, плъзваше се по дължината на бузата й, падаше върху пожълтялата й ръка, която беше придобила цвят на слонова кост и тогава почти винаги бедната затворничка, свободна за миг в огромните владения на мисълта, в безграничните полета на спомените, рязко се отърсваше от мислите си и като се огледаше около себе си, се връщаше с наведена глава и разбито сърце обратно в затвора си.
На обед трите принцеси влизаха при госпожа Елизабет, за да сменят утринните си тоалети. Този миг свенливостта на Комуната беше запазила за усамотението — нито един общинар не присъстваше.
В един часа, когато времето позволяваше, караха кралското семейство да слезе в градината. Четирима общински служители и един командир на легион от Националната гвардия го придружаваха или по-скоро го надзираваха. Понеже в Тампъл имаше известен брой работници, заети с разрушаването на къщите и с издигането на нови стени, затворниците можеха да използват само една част от алеята с кестеновите дървета.
Клери присъстваше на тези разходки. Той правеше физически упражнения с малкия принц, карайки го да играе било с топка, било с малък диск за хвърляне.
В два часа се качваха обратно в двора. Клери сервираше обяда. И всеки ден в този час Сантер идваше в Тампъл, придружен от двама адютанти. Той обискираше старателно двата апартамента на краля и кралицата.
Понякога кралят се обръщаше с по някоя дума към него. Кралицата — никога. Тя беше забравила 20 юни и онова, което дължеше на този човек.
След обяда слизаха обратно на първия етаж. Кралят изиграваше една игра на пикет или табла с кралицата или със сестра си. Клери на свой ред обядваше.
В четири часа кралят се настаняваше за следобедна почивка върху едно канапе или в един голям фотьойл. Тогава наставаше най-дълбоко мълчание — принцесите вземаха по някоя книга или ръкоделието си и всеки оставаше неподвижен, дори и малкият дофин.
Луи XVI преминаваше почти без преход от будно състояние към сън. Както казахме, физическите нужди имаха тиранична власт над него. При събуждането му отново подхващаха разговора. Повикваха Клери, който никога не беше много далече, и Клери преподаваше на малкия дофин урока му по писане. Когато урокът свършеше, той отвеждаше малкия принц в стаята на госпожа Елизабет и го караше да играе с топка или на волан424.
423
Вж. романа „Рицарят на Мезон-Руж“, който представлява продължение на „Графиня Дьо Шарни“ — бел.авт.