— Вие сте маркиз Дьо Фаврас, господине? — попита кралят.
— Да, сир — отвърна маркизът.
— Пожелали сте да ми бъдете представен?
— Изразих пред Негово кралско височество господин граф Дьо Прованс голямото си желание да поднеса почитанията си в краката на краля.
— Брат ми голямо доверие ли ви има?
— Така мисля, сир, и признавам, че горещото ми желание е това доверие да бъде споделено и от Ваше Величество!
— Брат ми ви познава от дълго време, господин Дьо Фаврас…
— Докато Ваше Величество не ме познава… разбирам. Но нека Ваше Величество благоволи да ме разпита и след десет минути ще ме познава толкова добре, колкото ме познава неговият августейши брат.
— Говорете, маркизе — каза Луи XVI, хвърляйки поглед по посока на портрета на Чарлз Стюарт, който не можеше напълно да излезе от ума му, нито да напусне полезрението му, — слушам ви.
— Ваше Величество желае да узнае…?
— Кой сте и какво сте правили.
— Кой съм аз ли, сир? Самото съобщаване на името ми ви го е казало — аз съм Томас Маи, маркиз Дьо Фаврас. Роден съм в Блоа през 1745 година. Влязох на служба при мускетарите на петнайсет години и в този корпус участвах в кампанията от 1761 година. После бях капитан и главен адютант в полка на Белзюнс, после — лейтенант на швейцарците от гвардията на господин граф Дьо Прованс.
— И в това си качество ли се запознахте с брат ми? — попита кралят.
— Сир, имах честта да му бъда представен една година преди това, така че той вече ме познаваше.
— И вие напуснахте службата си при него?…
— През 1775 година, сир, за да се върна във Виена, където накарах да признаят жена ми за единствена и законна дъщеря на принц Анхалт-Шауенбург.
— Жена ви никога ли не ми е представяна, господине?
— Не, сир, но тя има честта в същия този момент да е при кралицата заедно с най-големия ми син.
Кралят направи едно неспокойно движение, което сякаш казваше: „А! Значи кралицата с това се занимава!?“
После, след миг на мълчание, който той използва, за да се разходи надлъж и нашир и да хвърли крадешком нов поглед върху портрета на Чарлз I, Луи XVI попита:
— И по-нататък?
— По-нататък, сир, преди три години, по време на въстанието срещу щатхалдера87, командвах легион и допринесох, доколкото мога, за възстановяването на властта. После, като погледнах към Франция и като видях лошия дух, който започваше да разклаща всичко, се върнах в Париж, за да поставя шпагата и живота си в служба на краля.
— Е, добре, господине, вие сте видели наистина тъжни неща, нали?
— Сир, видях събитията на пети и шести октомври.
Кралят като че искаше да смени темата.
— Значи казвате, господин маркиз — продължи той, — че брат ми, граф Дьо Прованс ви има толкова голямо доверие, че ви е натоварил да му уредите голям заем?
При този неочакван въпрос, ако имаше в стаята друг човек, той би могъл да види как потрепва с едно нервно движение завесата, закриваща наполовина алкова88 на краля, сякаш някой се криеше зад тази завеса. Господин Дьо Фаврас трепна така, както трепва човек, подготвен за един въпрос, на когото внезапно задават съвсем друг.
— Да, сир, наистина — каза той. — Да предоставиш на един благородник да урежда паричните ти интереси е белег на доверие. Негово кралско височество ми оказа такова доверие.
Кралят очакваше продължение, гледайки Фаврас, сякаш посоката, която бе взел разговорът, представляваше по-голям интерес за любопитството му, отколкото предишната.
— Негово кралско височество бе лишен от доходите си вследствие на различни действия на Събранието, а мислеше, че е дошъл моментът, когато за тяхната собствена сигурност би било добре принцовете да разполагат с големи суми. Както казах, Негово кралско височество ми възложи преговорите.
— И вие успяхте да намерите заем, господине?
— Да, сир.
— Казахте, че сумата е значителна.
— Два милиона.
— И от кого?
Фаврас се поколеба да отговори на краля — разговорът излизаше от коловоза и минаваше от обществените към проучването на частните интереси.
— Питам ви от кого взехте заема? — повтори кралят.
— Сир, обърнах се най-напред към банкерите Шомел и Сарториус89, но преговорите се проточиха и на помощ ми се притече един чуждестранен банкер, който, знаейки за желанието на Негово кралско височество и от любов към принцовете ни и уважение към краля, сам предложи услугите си.
— А!… И ще ми кажете ли името на банкера?
— Сир! — каза, колебаейки се, Фаврас.
— Добре разбирате, господине — настоя кралят, — че е хубаво да се познава подобен човек и че желая да знам името му, та дори и само за да му благодаря за предаността, ако имам случай.
87
Щатхалдер — титла на управителя на Нидерландия, назначен от австрийския двор — бел.прев.