— Сир — каза Фаврас, — той се нарича барон Заноне.
— А! — каза Луи XVI. — Той е италианец?
— Генуезец, сир.
— И къде живее?
— Живее в Севър, сир, точно срещу мястото — продължи Фаврас, който смяташе с това пришпорване да придаде малко усърдие на изтощения кон, — точно срещу мястото, където беше спряла колата на Ваше Величество на шести октомври, по време на връщането ви от Версай, когато главорезите, водени от Марат, Вериер и херцог Д’Егийон, караха в малката кръчма на Севърския мост фризьора на кралицата да направи прически на отрязаните глави на Варикур и Де Ют.
Кралят пребледня и ако в този момент бе обърнал поглед към алкова, щеше да види завесата да се размърдва още по-нервно, отколкото първия път.
Беше очевидно, че този разговор му тежи и че би искал да не се впуска по-нататък в него.
Така че той реши да го приключи по-рано.
— Добре, господине — каза той, — виждам, че сте верен служител на кралството и ви обещавам да не забравям това при случай.
И той направи с глава онзи жест, който при принцовете означава: „Достатъчно дълго време ви оказвах честта да ви слушам и да ви отговарям, сега ви разрешавам да помолите за позволение да напуснете.“
Фаврас чудесно го разбра.
— Простете, сир — каза той, — но мисля, че Ваше Величество има да ме пита още нещо.
— Не — отвърна кралят, поклащайки глава, сякаш наистина търсеше в ума си какви нови въпроси би трябвало да зададе, — не, маркизе. Това е всичко, което исках да науча.
— Лъжете се, господине — каза един глас, който накара и краля, и маркиза да се обърнат към алкова. — Вие ще поискате да знаете как дядото на господин маркиз Дьо Фаврас се е захванал да спасява крал Станислав от Данциг и да го отведе жив и здрав чак до пруската граница90.
И двамата извикаха от изненада — третото лице, което така внезапно се появи и се намеси в разговора, беше кралицата. Кралицата, която не се задоволяваше с няколкото сведения, дадени от Фаврас, и която се съмняваше, че кралят, оставен сам на себе си, няма да посмее да стигне докрай, беше дошла по скритата стълба и тайния коридор, за да подхване разговора от момента, когато кралят ще прояви слабостта да го остави да замре.
Впрочем тази намеса на кралицата и начинът, по който повдигна разговора, свързвайки го с бягството на Станислав, позволяваше на краля да разбере всичко под прозрачния воал на алегорията, дори предложението, което щеше да му направи Фаврас за собственото му, на Луи XVI, бягство.
От своя страна, Фаврас веднага схвана начина, който му беше предложен, за да развие плана си и макар че никой от неговите прадеди или неговите родители не бе съдействал при бягството на полския крал, той побърза да отговори, покланяйки се:
— Ваше Величество несъмнено иска да кажа за братовчед ми, генерал Щайнфлихт, прославата на чието име се дължи на огромната услуга, оказана на него от краля му, услуга, която така щастливо е повлияла на съдбата на Станислав, че го е изтръгнала най-напред от ръцете на неприятелите му, а после, по волята на Провидението, обстоятелствата се стекли така, че той станал роднина на Ваше Величество?
— Точно така! Точно така, господине! — живо каза кралицата, докато Луи XVI, въздъхвайки, гледаше портрета на Чарлз Стюарт.
— Е, добре — каза Фаврас, — Ваше Величество знае… Простете, сир, Ваши Величества знаят, че крал Станислав, свободен в Данциг, но обкръжен от всички страни от армията на московците, е бил почти загубен, ако не се бил решил на едно находчиво бягство.
— О, съвсем загубен! — прекъсна го кралицата. — Можете да кажете съвсем изгубен, господин Дьо Фаврас.
— Госпожо — каза с известна строгост Луи XVI, — Провидението, което бди над кралете, прави така, че те никога не са съвсем загубени.
— Е, господине! — каза кралицата. — Мисля, че съм също толкова религиозна и също толкова вярвам в Провидението, както и вие, но при все това моето мнение е, че трябва да му помагаме по малко.
— Но на същото мнение е бил и кралят на Полша, сир — добави Фаврас, — защото заявил на новите приятели, че не вижда как ще удържат позициите си и смята, че животът му е в опасност. Той поискал от тях да му предложат няколко плана за бягство. Въпреки трудността му били представени три проекта. Казвам въпреки трудността, сир, защото Ваше Величество ще отбележи, че е било много по-трудно за крал Станислав да напусне Данциг, отколкото за вас, например, ако на Ваше Величество му хрумне да излезе от Париж… С една пощенска кола — ако Ваше Величество иска да напусне без шум и скандали — с една пощенска кола би могъл за един ден и една нощ да достигне границата. Или пък, ако иска да напусне Париж като крал, да даде заповед на един благородник, когото ще удостои с доверието си, да събере трийсет хиляди души и да дойде да го вземе, ако ще и от двореца Тюйлери… И в единия, и в другия случай успехът е несъмнен, а начинанието — сигурно…
90
Дюма е разказвал тази история за крал Станислав, избран на 11.IX.1735 г., в „Луи XV и неговият двор“, гл. VI — бел.фр.изд.