— Сир, бях там, когато тази благочестива клетва беше разменена между краля и кралицата, или по-скоро между съпруга и съпругата.
— Откакто господин Дьо Бретьой започна преговори с мен чрез посредничеството на граф Инисдейл и преди седмица получих едно писмо от Сольор…
Кралят спря да говори и като видя, че графът стои неподвижен и мълчалив, рече:
— Няма ли да кажете нищо, графе?
— Сир — каза Шарни, покланяйки се, — известно ми е, че господин барон Дьо Бретьой е човек на Австрия и се страхувам да не нараня законните симпатии на краля по отношение на неговата съпруга, кралицата, и на император Йозеф II, неговият шурей.
Кралят хвана ръката на Шарни и като се наведе към него, каза:
— Изобщо не се страхувайте, графе, обичам Австрия точно колкото и вие самият.
Ръката на Шарни, хваната в ръцете на краля, потрепна от изненада.
— Графе, графе! Когато един човек с вашата доблест се обрече, сиреч жертва живота си за друг човек, който няма пред него друго, освен тъжното предимство да бъде крал, той освен всичко, трябва да познава човека, за когото ще се жертва. Казах ви, графе, и ви го повтарям — не обичам Австрия. Не обичам Мария-Терезия, която ни въвлече в онази Седемгодишна война, в която загубихме двеста хиляди души, двеста милиона франка и седемдесет левги територия; която наричаше госпожа Дьо Помпадур — своята братовчедка — проститутка, и която накара чрез господин Дьо Шоазьол да отровят баща ми — един светец! Тя, която си служеше с леки момичета за дипломатически агенти, която чрез ерцхерцогинята Каролина управляваше Неапол и разчиташе, че чрез ерцхерцогинята Мария-Антоанета ще управлява Франция.
— Сир, сир! — каза Шарни. — Ваше Величество забравя, че съм външен човек, обикновен поданик на краля и кралицата на Франция.
И Шарни подчерта с произношението си думата кралица така, както ние я подчертаваме с перото.
— Казах ви вече, графе — продължи кралят, — вие сте приятел и аз мога да говоря с вас толкова по-откровено, колкото предубеждението, което имах спрямо кралицата, в този час е напълно заличено от ума ми. Но без да го искам, получих жена от този дом, два пъти неприятел на дома на Франция, неприятел като Австрия и неприятел като Лотарингия. Без да искам, видях как в двора ми идва онзи абат Вермон — наставник на дофините наглед, а в действителност шпионин на Мария-Терезия, — когото блъсках с лакът по два-три пъти на ден, понеже имаше задача да се вре едва ли не между краката ми и към когото за деветнайсет години не се обърнах с нито една дума. Без да искам, след десет години борба натоварих господин Дьо Бретьой с ведомството, отговарящо за дома ми, и с управлението на Париж. Без да искам, назначих за пръв министър архиепископа на Тулуза, един безбожник92. Без да искам, в края на краищата платих на Австрия милионите, които искаше да изнуди от Холандия. И днес все още, в мига, когато ви говоря, наследявайки Мария-Терезия, която умря, кой съветва и направлява кралицата? Нейният брат Йозеф II, който, за щастие, умира. Чрез кого я съветва? Вие го знаете, както и аз — чрез оръдията си, онзи същия абат Дьо Вермон, барон Дьо Бретьой и чрез посланика на Австрия Мерси д’Аржанто. Зад този старик се крие един друг старик — Кониц, седемдесетгодишният министър на стогодишната австрийка. Тези двама стари глупаци, или по-скоро тези две стари вдовици, водят кралицата на Франция чрез госпожица Бертен, нейната модистка, и фризьора й, господин Леонар, на когото осигуряват пенсия, накъде? Към съюза с Австрия! С Австрия, която е винаги пагубна за Франция, било като приятел, било като неприятел. С Австрия, която сложи ножа в ръцете на Жак Клемен, кинжала в ръцете на Равайак, джобното ножче в ръцете на Дамиен. Австрия! Някога благочестивата католическа Австрия, която днес се отрича и се прави на наполовина философ под владичеството на Йозеф II. Непредпазливата Австрия, която обръща срещу себе си собствената си сабя — Унгария. Непредпазливата Австрия, която се остави белгийските попове да й отмъкнат най-хубавата перла от короната — Холандия. Васална Австрия, която обръща гръб на Европа, която не би трябвало да изпуска от поглед, използвайки срещу нашите съюзници — турците — своите най-добри войски в полза на Русия. Не, не, не, господин Дьо Шарни, аз мразя Австрия и не бих могъл да й се доверя.
92
Ломен дьо Бриен, контрольор на финансите от май 1787 г. до август 1788 г. — бел.фр.изд.