— Сир, сир — прошепна Шарни, — подобни признания са твърде почтени, но в същото време доста опасни за този, който ги казва! Дано не се разкайвате някой ден, че сте ги направили!
— О! Не се страхувам от това и ще го докажа, като довърша.
— Сир, Ваше Величество ми заповяда да слушам и аз слушам.
— Това предложение за бягство не е единственото, което ми бе направено. Познавате ли господин Дьо Фаврас, графе?
— Маркиз Дьо Фаврас, бившият капитан от полка на Белзюнс, бившият лейтенант от гвардията на Господина93? Да, сир.
— Точно той — подхвана кралят, наблягайки на определението, — бившият лейтенант от гвардията на Господина. Какво мислите за него?
— Ами той е храбър войник, предан благородник, за нещастие разорен, което го прави неспокоен и го подтиква към един куп хазартни опити и глупави проекти. Но е човек на честта, сир, който ще умре, без да отстъпи нито крачка, без да се оплаче нито веднъж, само и само да удържи дадената дума. Това е човек, на чиято ръка Ваше Величество може да се довери, но ме е страх, че не би струвал нищо като водач в някое начинание.
— И така — подхвана кралят с известна горчивина, — не е той водачът в това начинание — Господина е… да, Господина осигурява парите. Господина е този, който подготвя всичко. Господина е този, който се обрича, оставайки тук, когато аз замина, ако замина с Фаврас.
Шарни направи едно движение.
— Е, добре, какво има, графе? — продължи кралят. — Това изобщо не е австрийската партия, това е партията на принцовете, на емигрантите, на благородничеството.
— Сир, извинете ме. Както ви казах, не се съмнявам нито в предаността, нито в смелостта на господин Дьо Фаврас. Където и да обещае да заведе Ваше Величество, господин Дьо Фаврас ще го заведе или ще се остави да го убият по пътя. Но защо Господина не заминава заедно с Ваше Величество? Защо Господина остава?
— От преданост, както ви казах, и освен това, може би в случай, че се почувства нужда кралят да абдикира и да бъде назначен регент, народът, уморен от безполезното тичане след краля, да не търси твърде далеч своя регент.
— Сир — извика Шарни, — Ваше Величество ми говори ужасни неща.
— Казвам ви това, което цял свят знае, скъпи ми графе, за което вашият брат ми писа вчера, сиреч че на последния съвет на принцовете в Тюрен е станало въпрос да абдикирам и да бъде назначен регент. Сиреч на същия този съвет моят братовчед господин Дьо Конде е предложил да настъпи към Лион, каквото и да се случи с краля… Вие виждате добре, че освен в краен случай, не бих могъл да предпочета Фаврас пред Бретьой, Австрия пред принцовете. Ето, скъпи графе, това, което не съм казал на никого, го казвам на вас, на вас, така че никой, дори не и кралицата — било случайно, било умишлено — Луи XVI наблегна на думите, които ние подчертаваме, — не би ви показал доверие, подобно на това, което аз ви оказвам, и вие ще бъдете привързан към мен, както към никого другиго.
— Сир — попита Шарни, покланяйки се, — тайната на пътуването ми трябва ли да бъде пазена от всички?
— Няма значение, скъпи графе, нека знаят, че заминавате, щом не знаят целта на това пътуване.
— И целта трябва да бъде разкрита единствено на господин Дьо Буйе?
— Само на господин Дьо Буйе, и то когато се убедите в чувствата му. Писмото, което ще ви дам до него, е обикновено препоръчително писмо. Вие знаете моето положение, страховете, надеждите ми по-добре, отколкото жена ми, кралицата, по-добре от господин Некер, моя министър, по-добре от господин Жилбер, моя съветник. Постъпвайте според случая, поставям във ваши ръце и нишката и ножицата — развивайте или режете.
После, като поднесе на графа отвореното писмо, каза:
— Четете.
Шарни взе писмото и прочете:
Дворецът Тюйлери, 29 октомври
Надявам се, господине, че продължавате да сте доволен от положението си на губернатор на Мец. Господин граф Дьо Шарни, лейтенант на гвардията ми, който минава през този град, ще ви попита дали имате желание да направя нещо друго за вас. Ще се възползвам от случая, за да ви бъда полезен, като се възползвам от този, за да подновя уверенията си относно цялото уважение, което храня към вас.
— А сега — каза кралят — вървете, господин Дьо Шарни, вие имате всички пълномощия да давате обещания на господин Дьо Буйе, ако сметнете, че има нужда от обещания. Само не ме ангажирайте с неща, които не мога да изпълня.
И той за втори път му протегна ръка.
Шарни развълнувано целуна тази ръка, което го освободи от нови излияния на чувства, и излезе от кабинета, оставяйки краля с убеждение — и то беше истина, — че Луи XVI е успял чрез това доверие да завоюва сърцето на графа по-добре, отколкото би могъл да го направи посредством богатствата и всички благоволения, с които бе разполагал в дните на своето всемогъщество.