Кралицата — за историята с Фаврас.
Кралят — за историята с Буйе.
Противно на краля, който предпочиташе да предостави спасението си на всекиго другиго, дори на революцията, но не и на чужденците, кралицата предпочиташе преди всичко чужденците.
Впрочем трябва да кажем, че това, което останалите французи наричат чужденци, за кралицата представляваше нейно семейство. Как би могла тя да заобича този народ, който убива нейните войници, тези жени, които идваха в двореца на Версай, за да я обиждат, тези хора, които идваха да я убият в апартаментите й, тази тълпа, която я наричаше Австрийката, заедно с кралете, от които искаше помощ, заедно с брат й, Йозеф II, заедно с Фердинанд I, нейния шурей, с Карлос IV, първи братовчед на краля, който му беше по-близък роднина от Орлеаните и Конде?
Кралицата не виждаше в бягството, което подготвяше, престъплението, в което щяха да я обвинят впоследствие. Напротив, в него тя виждаше единствения начин да запази кралското достойнство и в това завръщане с въоръжена сила — единственото изкупление за надменните оскърбления, които бе получила.
Ние показахме отворено сърцето на краля. То презираше кралете и принцовете. То не принадлежеше ни най-малко на кралицата, както мислеха мнозина, защото по майка той беше германец. Но германците не гледаха на австрийците като на германци.
Не, кралят принадлежеше на свещениците.
Той ратифицира всички декрети срещу кралете, срещу принцовете и емигрантите. Наложи ветото си върху декрета против свещениците.
Заради свещениците той рискува двадесети юни, подпомогна десети август, понесе двайсет и първи януари.
Папата също, макар да можеше да го направи светец, му причини поне едно мъчение.
Противно на обичая си този ден кралицата остана малко с децата си. Тя ясно съзнаваше, че след като сърцето й не принадлежи изцяло на баща им, няма право на ласките им. Сърцето на жената, този тайнствен орган, който таи страстите и кара да разцъфва покаянието, сърцето на жената единствено познава тези странни противоречия.
Кралицата се оттегли рано в покоите си и се затвори. Тя каза, че има да пише, и постави Вебер да пази пред вратата й.
Впрочем кралят едва забеляза това оттегляне, защото беше погълнат от външни събития, наистина немаловажни, от които бе заплашен Париж и за които полицейският лейтенант, очакващ го в покоите му, бе дошъл да поговорят.
Ето, с две думи, какви бяха събитията.
Събранието, както видяхме, се бе обявило за неразделно от краля и щом кралят се върна в Париж, то дойде, за да се присъедини към него. Докато чакаше залата на манежа, предназначена за него, да стане готова, си избра за място на заседанията си залата на Архиепископията.
Там Събранието промени с декрет титлата на краля — от крал на Франция и Навара в крал на французите94.
Отмени кралската формула: „С цялото ни знание и пълна сила…“, и го замени с: „Луи, по Божия милост и според конституционния закон на държавата…“
Което доказва, че Националното събрание, като всички парламентарни събрания, на които е дете или предшественик, се занимава с незначителни неща, когато трябваше да се занимава със сериозни работи.
Например трябваше да се заеме с изхранването на Париж, който буквално издъхваше от глад.
Завръщането от Версай и настаняването на Хлебаря, Хлебарката и Малкия чирак в Тюйлери нямаше очакваното въздействие.
Брашното и хлябът продължаваха да липсват.
Всеки ден имаше струпвания пред вратите на хлебарниците и тези струпвания причиняваха големи безредици. Но как да се отстранят тези струпвания?
Правото на събрания бе утвърдено от Декларацията за правата на човека95.
Но Събранието не знаеше за всичко това. Членовете му не трябваше да стоят на опашка пред вратите на хлебарите и когато случайно някой от тях огладнееше по време на заседание, той беше винаги сигурен, че ще намери на стотина крачки оттам малките пресни хлебчета при един хлебар, наречен Франсоа, който живееше на улица „Марше-Палю“ около Нотр Дам и който правеше по седем-осем фурни на ден и винаги имаше запас за господата от Събранието.
Лейтенантът от полицията се бе заел да сподели с Луи XVI своите страхове относно тези безредици, които в някоя хубава сутрин можеха да прераснат в метеж, когато Вебер отвори вратата на малкия кабинет на кралицата и полугласно съобщи:
— Госпожа графиня Дьо Шарни.
24.
Съпруга без съпруг
Любовница без любовник
Въпреки че кралицата бе запазила спокойствие, тя потрепери с цялото си тяло при четирите думи, произнесени от Вебер.
95
Първият изцяло посветен на правата на човека акт е Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. Тя се появява като резултат от идеите на Волтер и Русо. Основното правило, залегнало в Декларацията, е, че човекът вече не е роб или поданик, той е гражданин, т.е. той е свободна личност, която сама е избрала да живее в точно това общество и в точно тази държава — бел.ред.