— Но след като принадлежи на херцог Д’Орлеан, той не може да принадлежи на целия свят?
— Ето там грешите, госпожо.
— Господин Дьо Мирабо не принадлежи на херцог Д’Орлеан? — повтори кралицата.
— Той е толкова малко свързан с херцог Д’Орлеан, че когато научил как принцът се оттеглил в Англия пред заплахите на господин Дьо Лафайет, той казал, мачкайки в ръцете си бележките на господин Дьо Лозюн99, който му съобщавал за това заминаване: „Претендират, че съм от партията на този човек! Не го искам дори и за лакей!“. Госпожо, ще ви кажа нещо. На другия ден, след като народът отведе Ваше Величество от Версай, както и краля и кралското семейство, аз срещнах господин Дьо Мирабо…
— Опиянен от триумфа си от предния ден…
— Изплашен от опасностите, на които сте изложени и на които е вероятно да се изложите.
— Наистина? Сигурен ли сте? — попита кралицата с израз на съмнение.
— Искате да ви предам думите, които ми каза?
— Да, ще ме удостоите ли с честта.
— Е, добре, ето ги, дума по дума. Аз ги вдълбах в паметта си, надявайки се един ден да имам случай да ги повторя на Ваше Величество: „Ако знаете за някакъв начин, чрез който да накарате краля и кралицата да ви чуят, убедете ги, че те и Франция са загубени, ако кралското семейство не излезе от Париж. Заемам се с един план да ги накарам да излязат. Ще бъдете ли в състояние да ги уверите, че могат да разчитат на мен?“
Кралицата се замисли.
— И така — каза тя, — господин Дьо Мирабо е също на мнение, че трябва да напуснем Париж?
— По това време подобно беше мнението му.
— И той го е променил оттогава?
— Да, ако вярвам на бележката, която получих преди половин час.
— Може ли да я видя тази бележка?
— Тя е предназначена за Ваше Величество.
И Жилбер измъкна хартията от джоба си.
— Ваше Величество ще извини Мирабо — каза той, — но е писал бележката на ученическа хартия и върху тезгяха на един винопродавец.
— О, не се безпокойте за това! Хартията и пюпитърът, всичко е в хармония с политиката, която се прави в този момент.
Кралицата взе хартията и прочете:
Днешните събития променят нещата основно.
Може да се извлече голяма полза от тази отсечена глава.
Събранието ще се уплаши и ще иска военно положение.
Господин Дьо Мирабо може да натисне и да ги накара да гласуват военното положение.
Господин Дьо Мирабо може да поддържа, че няма спасение, освен връщането на силата на изпълнителната власт.
Господин Дьо Мирабо може да атакува господин Некер по въпроса за издръжките и да го събори.
Нека на мястото на господин Некер бъде създадено министерство от Мирабо и Лафайет, а господин Дьо Мирабо да отговаря за всичко.
— Е, добре! — каза кралицата. — Тази бележка не е ли подписана?
— Не казах на Ваше Величество, че лицето господин Дьо Мирабо ми я връчи?
— Какво мислите за всичко това?
— Моето мнение, госпожо, е, че господин Дьо Мирабо е съвършено прав и че единствено съюзът, който предлага, може да спаси Франция.
— Добре. Нека господин Дьо Мирабо ми прати по вас и един проект за министерството. Ще сложа всичко това пред очите на краля.
— И Ваше Величество ще го подкрепи?
— Ще го подкрепя.
— И така, докато чакаме, а и като пръв знак, господин Дьо Мирабо може да подкрепи военното положение и да поиска силата да бъде върната на изпълнителната власт?
— Може.
— В замяна, в случай, че падането на господин Некер стане спешно, едно министерство на Лафайет и Мирабо няма да бъде прието с лоши очи?
— От мен ли? Не. Искам да докажа, че съм готова да пожертвам всички свои лични чувства за благото на държавата. Само че, както казах вече, не отговарям за краля.
— Господина ще ни помогне ли в тази работа?
— Мисля, че Господина си има свои планове, които ще го въздържат да помогне на намеренията на другите.
— А кралицата няма ли никаква представа за плановете на Господина?
— Мисля, че той е на мнението на господин Дьо Мирабо, сиреч че кралят трябва да напусне Париж.
— Упълномощава ли ме Ваше Величество да кажа на господин Дьо Мирабо, че този проект е поискан от Ваше Величество?
— Ще трябва вие, господин Жилбер, да съдите за мярката спрямо човека, който е наш приятел от вчера и който може да стане наш враг утре.
— О! По отношение на това доверете се на мен, госпожо. Само че понеже обстоятелствата са тежки, нямам време за губене. Позволете да отида в Събранието и да се опитам да се видя с господин Дьо Мирабо още днес. Ако го видя, до два часа Ваше Величество ще има отговора.