Кралицата направи знак с ръка, красноречив за нейното съгласие и позволение да се оттегли. Жилбер излезе.
Четвърт час по-късно той беше в Събранието.
Събранието бе смутено от престъплението, извършено пред вратите му, при това спрямо човек, който донякъде беше негов служител. Членовете сновяха нервно между трибуната и скамейките си и от скамейките си в коридора. Единствено Мирабо стоеше неподвижен на мястото си. Той чакаше с очи, вперени в обществената трибуна. Като забеляза Жилбер, лицето му просветна. Жилбер му направи знак, на който той отвърна с движение на главата отгоре надолу. Жилбер откъсна една страница от бележника си и написа:
Вашите предложения са приети, ако не от двете партии, то поне от онази, която вие смятате, а и аз смятам за по-влиятелна от двете.
Искат проект за министерство днес.
Накарайте да върнат силата на изпълнителната власт и изпълнителната власт ще се съобразява с вас.
После сгъна хартията във форма на писмо, написа вместо адрес: „За господин Дьо Мирабо“, повика един пристав и го накара да отнесе бележката по предназначение.
От трибуната, където беше застанал, Жилбер видя пристава да влиза в залата. Видя го да се насочва към депутата от Екс и да му предава писмото.
Мирабо го прочете с израз на такова дълбоко безразличие, че би било невъзможно дори на най-близкия му съсед да отгатне, че бележката, която току-що бе получил, има отношение към най-горещите му желания. И със същото безразличие той нанесе няколко реда върху половинката от лист хартия, която имаше пред себе си, сгъна тази хартия небрежно и с все същото външно безгрижие, я подаде на пристава.
— За лицето, което ми изпрати бележката, която ми донесохте — каза той.
Жилбер бързо разгърна хартията. Тя съдържаше тези няколко реда, които затваряха в себе си може би едно друго бъдеще за Франция, ако планът можеше да се приведе в изпълнение, разбира се:
Ще говоря.
Утре ще изпратя ново предложение за излизане от ситуацията. Ето исканата листа. Две или три имена ще могат да се променят.
Това име почти накара Жилбер да се усъмни, че бележката, която четеше, беше написана от ръката на Мирабо. Но понеже една бележка в скоби следваше това име, така както и някои от другите имена, Жилбер се зачете наново:
… Господин Некер, пръв министър (трябва да се направи толкова безсилен, колкото е некадърен, и при все това да се запази авторитетът му пред краля).
Архиепископът на Бордо, канцлер (да му се препоръча много грижливо да подбере своя екип).
Херцог Дьо Лианкур, министър на войната (той има честта, твърдостта и личната привързаност към краля, които ще му дадат нужната сигурност).
Херцог Дьо Ларошфуко, дом на краля, град Париж (Туре с него).
Граф Дьо ла Марк, министър на марината100 (той не може да получи министерството на войната, което трябва да бъде дадено на господин Дьо Лианкур. Господин Ла Марк притежава вярност, характер и изпълнителност).
Епископът на Отюн, министър на финансите (издигането му от духовенството му спечели това място. Лаборд с него).
Граф Дьо Мирабо в съвета на краля, без министерство (дребните скрупули на човешката почтеност не са на мода. Правителството високо трябва да заяви, че негови първи помощници оттук нататък ще бъдат добрите принципи, характерът и талантът).
Тарже, кмет на Париж (съдийското съсловие ще го упътва винаги).
Лафайет в съвета, маршал на Франция (генералисимус навреме, за да укрепи армията).
Господин Дьо Монморен, губернатор, херцог и пер (дълговете му са платени).
Господин Дьо Сегюр (от Русия), във външните работи.
Господин Муние, в Кралската библиотека.
Господин Шапелие, в Строежите.
Участие на Лафайет.
Министър на правосъдието, херцог Дьо Ларошфуко. Министър на външните работи, архиепископът на Отюн. Министър на финансите, Ламбер, Алер и Клавиер.
Министър на марината…
Участие на кралицата.
Министър на войната и на марината, Ла Марк.
Председател на съвета за просвета и образование, абат Сийес.
Пазител на личния печат на краля…
Тази втора бележка очевидно показваше промените и модификациите, които можеха да бъдат направени в комбинацията, предложена от Мирабо, без да допринася за препятствия в гледищата му и за объркване на плановете му.
Всичко това беше написано с леко треперлив почерк, което доказваше, че Мирабо, наглед безразличен, изпитваше известно вътрешно вълнение.
Жилбер го прочете набързо, откъсна нов лист от бележника си и написа отгоре следните три-четири реда, които връчи на пристава, когото беше помолил да не се отдалечава: