Връщам се при стопанката на апартамента, който искаме да наемем, и й отнасям условията, при които вие сте съгласен да наемете и да поправите къщата.
Известете ме у дома, на улица „Сен Оноре“ над църквата „Успение Богородично“ срещу дюкяна на столаря, наречен Дюпле, за резултата от заседанието, веднага щом свърши.
Постоянно алчна за действия и вълнения, надяваща се да победи с политически интриги страстите на сърцето си, кралицата очакваше завръщането на Жилбер с нетърпение, докато слушаше разказа на Вебер.
Изпратен отново за информация от кралицата, той бе пристигнал на единия край на моста Нотр Дам, докато от другия край на този мост изникваше кървавото шествие, носещо като знаме на убийството главата на хлебаря Франсоа, която — поради една от онези популярни подигравки, подобни на тази, с която бяха накарали да обръснат и фризират главите на телохранителите при моста в Севър, — един от убийците, по-голям шегобиец от останалите, бе украсил с памучно боне, взето от един от колегите на жертвата.
Почти на една трета от моста млада жена — бледа, ужасена, с пот на челото, която въпреки започващата да й личи пълнота тичаше с възможно най-бързия бяг към Кметството, изведнъж се спря.
Когато ужасният трофей бе само на двайсет метра от нея, тя нададе вик, протегна ръце с отчаяно движение и легна в безсъзнание на моста. Това беше жената на Франсоа, бременна от пет месеца. Отнесоха я в безсъзнание.
— О, Боже мой! — прошепна кралицата. — Изпращате една ужасна поука на вашата слугиня, за да я научите, че колкото и да е нещастна, има по-нещастни.
В този момент влезе Жилбер, въведен от госпожа Кампан, която бе заместила Вебер на пост пред вратата на кралицата.
Той откри не кралицата, а жената, сиреч съпругата и майката, смазана от този разказ, поразил я два пъти в сърцето. Разположението беше съвсем подходящо, защото Жилбер, поне по негово мнение, бе предложил начина да се сложи край на всички тези убийства. И така, кралицата, като избърса очите си, от които се търкаляха сълзи, и челото, където блестяха капки пот, взе от ръцете на Жилбер листа, който й беше донесъл. Но преди да хвърли поглед върху този така важен документ, тя каза:
— Вебер, ако тази бедна жена е жива, ще я приема утре и ако наистина е бременна, ще стана кръстница на детето й.
— Ах, госпожо! — извика Жилбер. — Защо не могат всички французи да видят сълзите, които текат от очите ви, да чуят думите, които излизат от устата ви?
Кралицата потрепера. Това бяха почти същите думи, които Шарни й бе отправил при други, не по-малко критични обстоятелства. Тя хвърли поглед върху бележката на Мирабо. Но бе твърде развълнувана, за да даде в този момент подходящ отговор, затова каза:
— Добре, докторе, оставете ми тази бележка. Ще размисля и ще ви дам отговор утре.
После, може би без да знае какво прави, тя протегна едната си ръка към Жилбер, която той, съвсем изненадан, докосна с крайчеца на пръстите и устните си.
Трябва да признаем — това беше една ужасна промяна за гордата Мария-Антоанета, да обсъжда министерство, в което участват Мирабо и Лафайет, и да даде ръка за целувка на доктор Жилбер.
В седем часа вечерта един слуга без ливрея връчи на Жилбер следната бележка:
Заседанието беше горещо.
Военното положение беше гласувано.
Бюзо и Робеспиер поискаха създаването на висш съд.
Накарах да постановят, че престъпленията за обида на нацията (това е нов термин, който току-що измислихме) ще бъдат съдени от кралския трибунал в Шатле.
Преместих, без заобикалки, спасението на Франция в мощта на кралството и три четвърти от Събранието ме аплодира.
Сега сме 21 октомври. Надявам се, че кралството е извървяло доста път от шести.
Vale et me ama101.
Бележката не бе подписана, но носеше същия почерк като министерската листа и бележката от сутринта, което си беше едно и също, защото почеркът беше на Мирабо.
27.
Шатле
За да се разбере цялото значение на триумфа на Мирабо и, косвено, на монархията, чийто пълномощник беше станал, трябва да кажем на читателите какво представляваше Шатле.
Между другото, едно от първите му съдебни решения ще даде материал за една от най-ужасните сцени, които са се разиграли на „Грев“ през 1790 година. Сцена, която не е чужда на нашия сюжет и непременно ще намери място в края на този разказ.
Шатле, който от XIII век има голямо историческо значение и като трибунал, и като затвор, получи своето всемогъщество, което упражнява в течение на пет столетия, от добрия крал Луи IX.
Един крал — Филип-Август102 — беше строител. Той построи „Нотр Дам“, или почти.
102
Филип II Август (Огюст) (1165 — 1223) — френски крал от династията на Капетингите. Син на Луи XII. Покровителства търговията и градското развитие — бел.ред.