Основа болниците „Трините“, „Сент Катрин“ и „Сен Никола“ в Лувъра.
Той павира улиците на Париж, които, покрити с кал и тиня, му пречели със смрадта си, казва хрониката, да наблюдава през прозореца си.
Наистина той имаше един голям източник на средства за всички тия разходи. Източник, който неговите наследници нещастно изчерпаха — това бяха евреите. През 1189 година той беше засегнат от лудостта на времето.
Лудостта на времето беше желанието да се отнеме Йерусалим от мюсюлманските принцове на Азия. Той се съюзи с Ричард Лъвското сърце и тръгна за светите места103.
Но преди да тръгне, за да не загубят добрите парижани времето си и за да не би през изгубените мигове да помислят да се бунтуват срещу него, той им остави един план и им нареди да започнат да го изпълняват незабавно след тръгването му.
Този план включваше една нова крепостна стена, която да бъде построена в града, стена, за която, казахме, той сам даде предложение и която трябваше да се състои от един солиден зид, подобен на зидовете от XII век, снабден с кукички и порти. Тази стена беше третата, която опасваше Париж.
Както добре се разбира, архитектите, натоварени с тази работа, не бяха взели точно мярката на тяхната столица. Тя бе нараснала твърде бързо след Хю Капе104 и обещаваше скоро да излезе извън третата стена, както бе излязла иззад предишните две.
Тогава й сложиха хлабав пояс и в този пояс затвориха като предпазна мярка за бъдещето едно множество от бедни малки махали, предназначени да станат по-късно части от голямото цяло.
Тези махали и села, колкото и да бяха бедни, си имаха своето феодално правосъдие.
Обаче всички тези феодални правосъдия, които през повечето време си противоречаха едно на друго, затворени в същата крепостна стена, оказваха по-чувствителна съпротива и завършваха, като се сблъскваха толкова силно, че създаваха голям смут в тази странна столица.
Имаше в тази епоха един сеньор от Винсен, имащ най-много причини да се оплаква от този конфликт, като никой друг да търси начин да го разреши и да му сложи край.
Този сеньор бе Луи XVI.
Защото е добре да научат както малките деца, така и възрастните, че когато Луи XVI раздавал правосъдие под знаменития дъб, той е раздавал правосъдие като сеньор, а не като крал.
Той разпоредил впоследствие, когато станал крал, всички дела, разглеждани от сеньорските съдилища, да бъдат отнасяни по апелативен път до неговия съд в Шатле дьо Пари.
По този начин юрисдикцията на Шатле се оказала всемогъща, натоварена да съди като последна инстанция.
Шатле останал върховен трибунал чак до момента, когато парламентът, присвоявайки си на свой ред правата върху кралското правосъдие, заявил, че ще разглежда по апелативен път делата, гледани в Шатле.
Но Събранието бе отменило парламентите.
— Ние ги погребахме живи — каза Ламе на излизане от заседанието.
И на мястото на парламентите, по настояване на Мирабо, тя върна на Шатле старата му власт, увеличена с нови възможности.
Голям триумф за монархията бе, че престъпленията за обида на нацията, произлизащи от военното положение, щяха да бъдат отнасяни до един трибунал, който й принадлежеше.
Първото престъпление, което съдът в Шатле трябваше да разгледа, беше това, за което ще разкажем.
В деня на обнародването на закона двама от убийците на нещастния Франсоа бяха обесени на площад „Грев“, без да има друг процес, освен общественото обвинение и всеизвестността на престъплението.
Третият, който беше вербовчикът Фльор-д’Епин, чието име вече споменахме, беше съден по редовната процедура и, разжалван и осъден от съда в Шатле, той пое по същия път, за да го застигне вечността на двамата му другари.
Оставаха две дела за разглеждане.
Това на главния бирник Ожар. И това на генералния инспектор на швейцарците, Пиер-Виктор дьо Безенвал. Това бяха двама души, предани на двора. Затова побързаха да прехвърлят делата им в Шатле.
Ожар беше обвинен, че е създал фондове, от които камарилата105 на кралицата е плащала през юли на тълпите, събрали се на Марсово поле. Ожар беше по-малко известен, арестът му не вдигна шум. Населението не се интересуваше от него. Съдът в Шатле го оправда без много скандали. Оставаше Безенвал.
Делото на Безенвал беше различно — името му се ползваше с лоша популярност в пълния смисъл на думата.
Той бе командвал швейцарците при Ревейон, при Бастилията и на Марсово поле. Народът помнеше, че той бе натоварен и с трите случая, и нямаше да има нищо против, ако го обесят за отплата.
103
Става дума за III кръстоносен поход (след превземането на Йерусалим от Саладин), който е ръководен от Фридрих I Барбароса, Ричард I Лъвското сърце и Филип II Август, неуспешен — бел.ред.
104
Хю Капе (Юг Капе) — граф на Париж, избран за крал на Франция през 987 г. от великите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг. По това време градът започва се разпростира към десния бряг — бел.ред.
105
Камарила — група придворни, които влияят върху управлението, като използват близките си отношения с управата на държавата — бел.ред.