Точните заповеди, които бяха дадени от двора на съда в Шатле, бяха, че под никакъв предлог нито кралят, нито кралицата не желаят да бъде осъден господин Дьо Безенвал.
Нищо по-малко от тази двойна защита не можеше да го спаси.
Той самият се бе признал за виновен, защото след превземането на Бастилията Безенвал избягал. Арестуван на половината път до границата, той беше върнат в Париж.
И така, когато влезе в залата, го поздравиха с почти единодушни викове: „Смърт!“
— Безенвал на фенера! Безенвал на бесилката! — ревяха от всички страни.
— Тишина! — викаха присъстващите.
С голяма мъка тишината бе възстановена.
Един от присъстващите се възползва от това.
— Искам — извика той с великолепен басов глас, — да го разрежат на трийсет парчета и да изпратят по едно на всеки кантон.
Но въпреки тежестта на обвинението и въпреки озлоблението на публиката, Безенвал беше оправдан.
Възмутен от това двойно оправдание, един от слушателите написа тези четири стиха върху парче хартия, смачка го на топче и го хвърли на председателя.
Председателят вдигна топчето, разгъна го и прочете следното четиристишие:
Четиристишието беше подписано. Това не бе всичко — председателят се обърна, за да потърси автора. Авторът стоеше на една пейка, привличайки с жестове погледа на председателя.
Но погледът на председателят се сведе пред него. Той изобщо не посмя да накара да го арестуват.
Наистина този автор беше Камий Демулен106, подстрекателят от Пале Роаял.
Тогава един от онези, които излизаха в забързана тълпа и който по облеклото можеше да бъде взет за обикновен буржоа от Маре, се обърна към един от съседите си, поставяйки ръка на рамото му, макар онзи да изглеждаше принадлежащ към по-горната класа, и му каза:
— Е, добре, какво мислите за тези две оправдателни присъди, господин Жилбер?
Този, към когото се обръщаха, потрепера, погледна събеседника си и като позна лицето, както беше познал гласа, отвърна:
— Вас трябва да питат за това, учителю. Вас, който знаете всичко — настояще, минало, бъдеще!
— Е, какво пък, аз мисля, че след тези двама оправдани виновници трябва да се каже: „Горко на невинния, който ще бъде трети!“
— И защо мислите, че ще последва някой невинен? — попита Жилбер. — И че който ги последва, ще бъде наказан?
— Ами по простата причина — отвърна събеседникът му с присъщата си ирония, — че е съвсем обичайно за този свят добрите да страдат заради лошите.
— Сбогом, учителю — каза Жилбер, протягайки ръка на Калиостро, — защото сигурно по казаните няколко думи сте разпознали страховития скептик.
— И защо сбогом?
— Защото имам работа — отвърна Жилбер, усмихвайки се.
— Среща?
— Да.
— С кого? С Мирабо, Лафайет или кралицата?
Жилбер се спря и изгледа обезпокоен Калиостро.
— Знаете ли, че понякога ме плашите? — каза му той.
— Напротив, би трябвало да ви, успокоявам — отвърна Калиостро.
— Как така?
— Нима не съм ваш приятел?
— Вярвам, че е така.
— Бъдете сигурен и ако искате едно доказателство… Елате с мен и аз ще ви дам такива секретни подробности за пазарлъка, който вие смятате за много таен, и които вие, който си въобразявате, че го водите, не знаете.
— Чуйте! — каза Жилбер. — Може би вие се надсмивате над мен с помощта на някоя от онези важни особи, които са ви близки. Но няма значение, обстоятелствата, при които действаме, са толкова тежки, че бих приел едно разяснение, та дори да ми бъде предложено лично от Сатаната. Следвам ви навсякъде, където пожелаете да ме заведете.
— О, бъдете спокоен! Няма да е много далеч и ще бъде на място, което не ви е непознато. Позволете ми да повикам онзи празен фиакър, който минава. Костюмът, с който излязох, не ми позволи да използвам собствената си кола и коне.
И наистина той направи знак на един фиакър, който минаваше от другата страна на кея.
Фиакърът се приближи и двамата се качиха.
— Къде трябва да ви закарам, наши буржоа? — кочияшът попита Калиостро, сякаш разбрал, че макар и по-просто облечен, този, към когото се обръща, води другия там, където е угодно на волята му да го отведе.
— Знаеш къде — каза Балзамо, като направи на този човек един масонски знак.
Кочияшът гледаше Балзамо с учудване.
— Простете, господине — каза той, отвръщайки на знака, — не ви познах.
— Но не и аз — каза Калиостро с твърд и надменен глас, — защото колкото и да са многобройни поданиците ми, аз ги познавам от първия до последния.
106
Камий Демулен — деец на Великата френска революция (1760 — 1794), адвокат и публицист. Дава сигнал за въстанието от 14 юли 1789 г. Гилотиниран с решение на Революционния трибунал заедно с Дантон — бел.ред.