— Ама какво е това предсказание, което правите? — попита Жилбер, който, напълно одобрявайки разходката, която Калиостро си бе направил в страната на въображението, се безпокоеше само от заключението, което той му беше съобщил.
— Казвам ви — повтори Калиостро с онзи, присъщ само на него тон на пророк, без да забелязва репликата, — че Мирабо, гениалният човек, държавникът, големият оратор, ще похаби живота си и ще стигне до гроба, без да е станал това, което са били всички, сиреч министър! Ах, скъпи Жилбер, каква чудна защита е посредствеността!
— Значи, кралят в края на краищата ще се противопостави?
— Чума да го тръшне! Той добре се предпазва от отговорност! Ще трябва да го обсъди с кралицата, на която почти е дал думата си. Вие знаете, че политиката на краля се заключава в думата почти. Той е почти конституционен, почти философ, почти популярен, дори почти умен, когато е съветван от Господина. Идете утре в Събранието, скъпи докторе, и вижте какво ще стане.
— Не можете ли да ми кажете предварително?
— Ще ви отнема удоволствието от изненадата!
— Утре, това е твърде дълго време!
— Тогава направете нещо по-добро. Часът е пет. След един час се отваря Клубът на якобинците… те са нощни птици, господа якобинците111, сам знаете. Вие от тяхното общество ли сте?
— Не. Камий Демулен и Дантон уредиха приемането ми при Корделиерите112.
— Е, добре, както ви казах, след един час Клубът на якобинците ще отвори. Това е едно много добре подбрано общество, в което няма да бъдете игнориран, бъдете спокоен. Сега ще вечеряме заедно. След вечеря ще наемем фиакър и ще отидем на улица „Сен Оноре“ и като излезем от стария манастир113, вие ще бъдете осветлен по въпроса. Впрочем, бидейки предупреден дванайсет часа по-рано, може би ще имате време да отбиете удара.
— Как така — попита Жилбер, — вие в пет часа ли вечеряте?
— Точно в пет. Държа на точността във всичко. За десет години във Франция само два пъти ми се е случвало нещо по-необичайно — веднъж да обядвам в десет часа сутринта и една вечеря в шест вечерта.
— И какво доведе до такава промяна в навиците ви?
— Гладът, скъпи!
— Вие наистина сте пророк на нещастието.
— Не, защото ви предсказвам една добра вечеря.
— Имате ли гости?
— Съвсем сам съм. Но вие знаете какво е казал античният гастроном: „Лукул вечеря у Лукул“114.
— Вечерята е сервирана — каза един прислужник, отваряйки двете крила на вратата, водеща към великолепно осветената и пищна трапезария.
— Хайде, елате, господин питагореецо115 — каза Калиостро, хващайки Жилбер под ръка. — Хайде де! Един път не значи навик.
Жилбер последва вълшебника, завладян от магията на неговите думи и може би воден от надеждата в разговора да проблесне някаква светлина, която би могла да го поведе сред тъмнината на нощта, в която вървеше.
29.
Клубът на якобинците
Два часа след разговора между Калиостро и Жилбер една кола без прислуга и без гербове спря пред стълбите на църквата „Сен-Рош“, чиято фасада не беше осакатена от далекобойните мускети на тринадесети вандемиер116.
111
Членове на якобинския клуб, останали в него след отделянето на жирондистите (1792); наречени по името на манастира на якобинците, в който се събират първоначално. Най-радикалното крило по време на Великата френска революция. Членове: Робеспиер, Марат, Дантон, Сен Жуст — бел.ред.
112
Корделиери — членове на френския политически клуб „Дружество за правата на човека и гражданина“, основано по време на Великата френска революция. Съществуват до март 1794 г. Водачи Марат, Дантон и Демулен — бел.ред.
113
Манастира на Якобинците — монашески орден, по името на чийто манастир се нарича и революционното общество, което го заело по време на революцията — бел.прев.
114
Марк Лициний Лукул (ок. 116 — 56 пр. Хр.) — римски пълководец, известен със своите пиршества, богатство и разкош, в които живее, откъдето идва и изразът „Лукулов пир“ — бел.ред.
115
Последовател на Питагор, преносно — човек, който се придържа към скромен начин на живот — бел.прев.
116
Вандемиер — първият месец от революционния френски календар (22.IX — 21.Х) — бел.прев.