Жилбер хвърли един преценяващ поглед към това блестящо събрание. Разпозна всеки един, оценявайки всички техни способности, без да е уверен в тях.
При това този сбор от роялисти го ободри малко.
— Изобщо — попита той внезапно Калиостро — кого виждате измежду всички тези хора, който наистина да е враждебен към монархията?
— Трябва ли да гледам с очите на всички, с вашите, с тези на господин Некер, с тези на абат Мори, или с моите?
— С вашите — каза Жилбер. — Не се ли уговорихме, че ще е през очите на вълшебника?
— Е, добре, двама сме.
— О! Не е много сред четиристотин души.
— Достатъчно, ако единият от тези хора трябва да бъде убиецът на Луи XVI, а другият негов наследник!
Жилбер потрепери.
— Охо! — прошепна той. — Тук имаме един бъдещ Брут121 и един бъдещ Цезар?
— Ни повече, ни по-малко, скъпи докторе.
— Ще ми го покажете, нали, графе? — каза Жилбер с усмивка на съмнение на устните.
— О! Апостоле, с очи, покрити с черупки! — прошепна Калиостро. — Ще направя по-добро, ако желаеш. Ще те накарам да ги докоснеш с пръст. От кого искаш да започнем?
— Ами, струва ми се, от кралеубиеца. Много уважавам хронологията. Да видим първо Брут.
— Ти знаеш — каза Калиостро, оживявайки се, сякаш бе уловил порива на вълнението, — че хората никога не действат по един и същи начин, щом трябва да се извърши подобно дело? Нашият сегашен Брут по нищо не прилича на античния.
И той протегна ръка по посока на един човек, облегнат на амвона, на когото в този момент единствено главата беше осветена, а цялата останала част на тялото бе скрита в тъмнината.
Тази глава, бледа, с мъртвешки цвят, изглеждаше, сякаш по нечия заповед е отрязана и закована на трибуната за тържествени речи.
Само очите изглеждаха живи, с израз на почти презрителна омраза, като на пепелянка, която знае, че в зъбите й се съдържа отрова за едно смъртоносно ухапване. Очите следваха в многобройните му маневри шумния и многословен Барнав.
Жилбер усети как тръпка преминава по тялото му.
— Действително — каза той, — вие преди това ме предупредихте. Това не е нито главата на Брут, нито дори на Кромуел.
— Не — отвърна Калиостро. — Но може би тази на Касий. Вие знаете, драги, какво е казал Цезар: „Не се боя от всички тези дебели хора, които прекарват дните си на масата, а нощите в оргии; не, страхувам се от мечтателите със слабо тяло и бледо лице122“.
— Този, когото ми показахте там, отговаря доста на условията, поставени от Цезар.
— Не го ли познавате? — попита Калиостро.
— И още как! — каза Жилбер, разглеждайки го внимателно. — Познавам го или по-точно разпознавам в него един член на Националното събрание… когото никой не слуша, когато говори.
— Вие сте прав.
— Един дребен адвокат от Арас, нали? Когото наричат Максимилиан дьо Робеспиер.
— Чудесно! Е, добре, разгледайте тази глава внимателно! И кажете какво виждате?
— Графе, аз не съм Лаватер123.
— Не, но сте негов последовател.
121
Марк Юний Брут (85 — 42 пр. Хр.) — римски политик. Заедно с Касий оглавява заговора срещу Цезар и участва в убийството му (според преданието преди смъртта си Цезар казва: „И ти ли, Бруте, сине мой?“) — бел.ред.
123
Йохан Касар Лаватер (ок. 1741 –1801) — швейцарски философ и поет. Известен по времето си като представител на науката за изучаването на характера и способностите на другите по лицето им — бел.ред.