— Но защо той идва при якобинците?
— Защото, ако в Събранието го освиркват, при якобинците го слушат, скъпи докторе, той е едно дете минотавър125. Сега бозае от една крава, утре ще погълне цял един народ. Е, добре, за якобинците Робеспиер е техният човек. Обществото се отразява в него, а той е израз на обществото — ни повече, ни по-малко. Той върви със същата крачка като обществото, без да изостава, без да избързва. Нали ви бях обещал да ви накарам да видите един малък инструмент, с който в момента се занимават и който има за цел да реже по една, може би по две глави в минута. Е, добре, от всички действащи лица, присъстващи тук, този, който ще създаде най-много работа на този инструмент за смърт, е малкият адвокат от Арас, господин Дьо Робеспиер.
— Наистина, графе — каза Жилбер, — вие сте зловещ. И ако вашият Цезар не ме утеши заради Брут, способен съм да забравя причината, поради която съм дошъл. Извинете, но кой ще бъде Цезар?
— Гледайте, виждате ли го… Там долу? Говори с един човек, когото още не познава, но който по-късно ще има голямо влияние върху съдбата му. Този човек се нарича Барас — запомнете това име и си го спомнете при случай.
— Не зная дали се лъжете, графе — каза Жилбер, — но във всеки случай добре подбирате своите типове. Вашият Цезар наистина има чело за носене на корона, а очите му, не мога добре да схвана израза им…
— Да, защото гледат навътре. Това са очи, които отгатват бъдещето, докторе.
— И какво казват на Барас?
— Казват му, че ако той беше защитавал Бастилията, тя нямаше да бъде превзета.
— Значи не е патриот?
— Хората като него не искат да са нещо, преди да са станали всичко.
— Значи вие все още държите на шегата си относно този подпоручик?
— Жилбер — каза Калиостро, протягайки ръка към Робеспиер, — колкото е вярно, че този ще издигне отново ешафода на Чарлз I, толкова е вярно, че този — той посочи към корсиканеца със сплесканите коси — ще възстанови трона на Карл Велики126.
— Тогава — извика Жилбер обезкуражен — нашата борба за свобода е безполезна?
— И кой ви каза, че единият няма да направи за нея толкова с трона си, колкото другият — с ешафода си?
— Това ще бъде един Тит, един Марк Аврелий, богът на мира, дошъл да утеши света от епохата на бронза, така ли?
— Ще бъде едновременно и Александър, и Ханибал127. Роден сред война, той ще израсне сред войната и ще падне във войната. Бях ви предизвикал да изчислите кръвта, която ще струва на благородничеството и клира. Вземете кръвта, която ще загубят благородничеството и свещениците, умножете я по умножената и пак няма да се доближите до реката, езерото, морето от кръв, което ще пролее този човек със своите армии от петстотин хиляди войници и със своите битки, които ще траят по три дни, а по време на тях ще се дадат сто и петдесет хиляди оръжейни изстрела.
— И какво ще последва от този шум, от тази пушилка, от този хаос?
— Това, което следва всяко зараждане, Жилбер. Ние сме натоварени да погребем стария свят. Нашите деца ще видят как се ражда новият свят, как ще се роди човекът гигант, който пази вратата. Както Луи XVI, както Лъв X, както Август той ще даде името си на идващия век.
— И как се казва този човек? — попита Жилбер, потиснат от убедения вид на Калиостро.
— Все още се нарича само Бонапарт — отвърна пророкът. — Но един ден ще се нарича Наполеон!
Жилбер сложи глава върху ръката си и се замисли толкова дълбоко, че изобщо не забеляза, потънал в течението на мислите си, кога събранието е открито и кога един оратор се е качил на трибуната…
Бе изминал един час, без шумът от събранието и трибуните на бурното заседание да извадят Жилбер от дълбокия размисъл, когато той усети нечия могъща и нетърпелива ръка да ляга на рамото му.
Той се обърна. Калиостро бе изчезнал, но на негово място намери Мирабо.
Лицето на Мирабо бе изкривено от гняв.
Жилбер му хвърли въпросителен поглед.
— Е, какво? — каза Мирабо.
— Какво става? — попита Жилбер.
125
Минотавър — митическо същество с глава на бик и човешко тяло, което критският цар Минос затворил в Лабиринта и го хранел с живи престъпници и взети като данък атински младежи и девойки, докато Тезей не го убил — бел.прев.
126
Карл I Велики (747 — 814) — франкски крал, император от династията Каролинги. Създава обширна империя, която след смъртта му се разпада — бел.ред.
127
Ханибал — картагенски пълководец (247 — 183 пр. Хр.) — воюва с римляните, побеждава ги и завладява почти цяла Италия — бел.ред.