Когато пристигна в резиденцията на прокуратора, Маркус научи, че Юлиус е уредил посещението на почти дузина сенатори на игрите същия следобед. Поканен бе и военният администратор, който можеше да даде разрешението за женитбата на Маркус.
— Съжалявам, че не доведох брат ми Петриус. Младият дявол изчезна в бездните на Рим веднага след като пристигнахме. Сигурен съм, че ще се появи, след като изпита всички пороци на младостта.
— Той вече се появи, приятелю. Снощи го заведох в двора и го представих на императора. Двамата с Нерон веднага се харесаха. Предполагам, че красотата на брат ти привлече Нерон. Вярвам, че Петриус ще използва това в полза на нашето дело. Щастливи сме да го имаме в наша подкрепа.
Маркус се съмняваше, че това ще е така. Петриус щеше да търси в познанството с императора изгода само за себе си, но ако искаше да се възползва от пороците на Нерон, това можеше да им спести много време и тревоги.
Когато пристигнаха в амфитеатъра на Клавдий28, Маркус бе удивен, като видя, че Петриус е седнал при императора и неговите приятели. Смееха се с такава интимна лекота, че някой би си помислил, че Петриус е в този кръг от много отдавна.
Юлиус поведе Маркус, за да го представи на императора, но той предпочете да му отдаде военен поздрав, отколкото да си разменят целувки — поздрав, който печелеше все по-голяма популярност в града.
— Още един от братята Магнус, макар и от различен модел. Добре дошъл в Рим. Утре ще има venationis29 в моя чест в цирка на Флавий30. Ти и Юлиус трябва да ме почетете с присъствието си. Гарантирам, че не сте виждали такова нещо. Освен лъвове и леопарди, има и мечки. Вече цяла седмица подготвят декори — планини и пещери, направили са дори малка гора.
— Това ще е грандиозен спектакъл, императоре! — заяви Юлиус с ентусиазъм.
Петриус поздрави брат си с нахално помахване с ръка. Погледът, който отправи към Маркус, ясно намекваше, че може да окаже влияние върху Нерон. И наистина Петриус изпитваше пълно задоволство от новото си престижно положение…
Битките между гладиаторите бяха много и разнообразни. Провеждаха се по няколко наведнъж, за да развличат хилядите хора, които се бяха събрали в амфитеатъра. Народът обичаше игрите, които бяха безплатни за всички. Насърчаваха смелите, освиркваха страхливите и залагаха за изхода от битките.
Маркус крадешком наблюдаваше как брат му и дебеличкия Нерон непрекъснато си шепнат нещо. Чудеше за какво си говорят така увлечено, но ако можеше да чуе, щеше да се почувства съвсем зле.
— Забавляват ли те игрите? — запита Нерон, като въртеше пръстените по ръцете си.
— Обичам да има повече кръв… — отговори Петриус усмивка. — Когато победеният гладиатор моли за милост обаче, тълпата му съчувства.
Нерон се ухили глуповато.
— И аз обичам да виждам как някой умира, но трябва да се задоволя и с нараняванията. Не мога да действам срещу масите.
— Ти просто не осъзнаваш цялата си власт, императоре. Обзалагам се, че ако обърнеш палеца си надолу, ще увлечеш хилядите, събрани тук.
Двамата гладиатори пред украсената с орел ложа на императора продължаваха да се бият. Бяха почти равни по сила, но най-накрая по-едрият успя да избие оръжието от ръцете на съперника си и победоносно постави крака си върху врата му. Тълпата побесня, като го поздравяваше си прибираше залозите. Когато падналият на земята вдигна на ръка за милост, императорът изведнъж му показа обърнатите си палци. Мнозинство от гласове в залата запротестира и Нерон махна с ръка.
— Смелост! — насърчи го Петриус и сам протегна ръка палец надолу.
Гладиаторът победител заби сабята си в сърцето на падналия мъж. Тълпата замря. Когато победителят изтегли оръжието си и го вдигна високо, така че кръвта закапа върху ръката му, тълпата взе да се оживява.
Нерон доволно се усмихна на Петриус. Когато следващият гладиатор падна, множеството обърна палци си надолу и поздрави с възгласи страстта към кръвта, когато победителят разряза гърлото на падналия така широко, че кръвта му избликна като фонтан върху пя съка.
— Чувствам се добре, когато убиват! — прошепна Нерон възбуден.
— Ще се почувстваш още по-добре, когато ръката ти сама владее оръжието.
— Ти си центурион. За теб е лесно, но за мен е трудно — отговори Нерон, като постави пухкавата си ръка върху солидното бедро на Петриус.
— Трудно, но не невъзможно, императоре. — Очите на Петриус пробягваха по начервените устни на Нерон. — Защо не се оттеглим някъде насаме, където бих предложил много неща, които ще харесат на апетита ти.
28
Клавдий — (лат. Claudius) — римски император, управлявал от 41 до 54 г. от н.е. — Б.ред.
29
Venationis — (лат.) — ловни зрелища в цирка; бой на осъдени на смърт с диви зверове. — Б.ред.