Започваше да гледа на нещата така, както гледаше Даяна. Преди време щеше да се наслаждава на гладиаторските игри, а сега разбираше, че те илюстрират напълно безмилостния дух и липсата на отношение към човешкия живот, които надничаха иззад помпозните, лъскави и културни претенции на императорската власт.
Двамата с Юлиус прекараха вечерта, като пиха и ядоха с някои от сенаторите. Следващата нощ нямаше да се различава по нищо. Маркус се чувстваше изцеден. Това бе по-изтощително от четиринадесетчасовия ден тренировка на легионерите за пресичане на реката. Петриус не беше на банкета и Маркус се опитваше да не мисли за това как брат му прекарваше вечерта.
А през това време Петриус запознаваше Нерон с друго опасно забавление… Улиците на Рим бяха тъмни и опасни през нощта. Нямаше осветление и след залез слънце най-известните улици и площади пустееха.
Мръсните улички на Субура31 бяха изпълнени с дрънкащи каруци и колички, които докарваха стоката. Те нямаха право да се движат из задръстените улици на Рим през деня. Обикновените граждани избягваха да излизат нощем, защото въпреки че патрулираха стражи, беше пълно с дебнещи крадци, джебчии и убийци.
По-богатите граждани, които прекарваха вечерите със свои приятели, бяха придружавани от роби със запалени факли. Напоследък беше станало модерно разюздани млади благородници да се отдават на пагубни забавления, като скитаха из тъмните улици и нападаха безобидните и неохранявани хора, замръкнали по пътищата на Рим.
Петриус, Нерон и избран брой преториански стражи на императора, които също бяха негови приближени, надяваха маски и се въоръжаваха със сопи, ками и всякакво друго оръжие. Петриус беше внушил на Нерон, че когато за първи път окървави сабята си, вълнението ще бъде подобно на оргазъм. Като допълнителен стимул към играта, организираха лов за трофеи. Призори щяха да сравняват плячката си и да определят победителя. Щяха да получават точки за отрязани пръсти, уши и носове, най-голямата премия беше за отрязан пенис…
Ливи и другите робини на Даяна й описаха подробно римската сватба. Щеше да се омъжи, облечена в tunica recta32 — дреха, изработена от цяло парче плат, което се счита за особено добра поличба. На кръста щеше да има колан, завързан в сложния възел на Херкулес, който трябваше да бъде развързан от младоженеца. Под туниката трябваше да е гола, но върху косата си щеше да има воал, прикрепен с венец от цветя и върбови клонки, който тя сама трябваше да набере и свие.
Церемонията представляваше обикновен граждански ритуал без никакви религиозни обреди. Винаги обаче се правеше жертвоприношение и гадател трябваше да каже по вътрешностите на животното дали знаците са благоприятни. Пред олтара самият младоженец, без никакъв свещеник или официално лице, задава въпроса „Ще бъдеш ли моя mater familias33?“ На свой ред, младоженката пита „Ще бъдеш ли моя pater familias34?“ Сред одобрителните възгласи на присъстващите двамата ще поставят сладкиш и вино на олтара, посветени на Юпитер и Юнона.
Ливи й разказа, че винаги се прави и сватбена процесия — булката се вкопчва за майка си и младоженецът трябва да я отскубне от нея и да я заведе в своя дом. След тях тръгват музикантите, свирещи на флейта, и гостите на младоженците.
Титус Магнус поиска Даяна да му опише каква иска да бъде сватбената премяна, за да каже на Лукас да купи всичко необходимо. Когато кутиите от сандалово дърво пристигнаха и Даяна видя колко красиво е всичко, гърлото й се стегна от благодарност, а очите й се насълзиха. Той и бе казал, че булото може да бъде в цвят, какъвто тя пожелае и в момент на безразсъдство си бе избрала червено, противно на това, което би се възприело за почтено във времето на крал Джордж.
Прозрачната копринена материя в огненочервено, която извади от кутията, бе от далечен Китай и струваше цяло състояние. Туниката бе в кремав цвят, действително от едно цяло парче плат, но избродиран с кремави рози, върху листенцата на които имаше кристалчета, наподобяващи капки роса. Кремавите кожени чехли бяха инкрустирани с перли.
Даяна намери Титус в библиотеката му. Когато разбра колко доволна бе от обикновените подаръци, той закопня да види израза на лицето й, когато щеше да й поднесе скъпоценностите, които беше подбрал за нея. Най-известният златар бе на посещение при него тази сутрин и Титус избра диаманти за снаха си. Пожела да добавят в средата на огърлицата голям аметист, който да отива на красивите й очи, и плати допълнително, за да го монтират веднага.
Възрастният човек и младата жена откриха, че изпитват взаимно удоволствие от компанията си. Библиотеката бе любимото им място в къщата. Когато Титус я помоли да му почете, тя бе поласкана повече от всеки друг път в живота си. Той обичаше да изпива по чаша вино от Сетиниан и Даяна собственоръчно му я наля, вместо да извика някой от робите и да наруши уединението им. Повториха този ритуал и следобед, и вечерта. Това бе трогателен спомен за приятните дни, които тя бе прекарала със своя собствен баща…
31
Субура — (лат. Subura) — улица в древен Рим, на която се намирал пазара за хранителни стоки. — Б.ред.