Лукас и десетина други роби се бяха събрали на врата та. Петриус се обърна към тях със студена решителност.
— Тя отрови баща ми, а нейният роб се опита да ме убие!
— Не е вярно! — през сълзи отрече Даяна. — Той го направи!
Лукас знаеше, че годеницата на Маркус и Титус се обичаха:
— Не, тя никога не би му навредила!
Петриус беше необичайно спокоен. С неумолима пресметливост отговори:
— Ако тя не е сипала отрова във виното, то тогава е някой от робите. Знаеш какво става, когато някой роб убие господаря си… Всички отиват на смърт.
Лукас отстъпи назад ужасен. Само месец бе изминал от масовата екзекуция на двеста роби, които бяха убили жестокия си господар.
— Лукас, прати незабавно да извикат Главния префект. Аз ще я затворя в наказателната стая, докато той дойде.
Даяна страдаше заради Маркус. Той щеше да скърби тежко за смъртта на баща си. Петриус я сграбчи за косата. Застрашително размахваше ножа си, от който все още капеше кръвта на Тор.
— Когато брат ми научи какво си направила, сърцето му ще бъде съкрушено — усмихна се насреща й Петриус.
— Маркус никога няма да повярва на такава гнусна лъжа. — По страните й се стичаха сълзи на болка и отчаяние. Той я повлече към избата, където бе наказателната стая. Вратата беше тежка, прозорците бяха с решетки, а вътре имаше приспособления за приковаване на непокорните роби.
Той я накара да падне на колене и притисна китките й в земята. После насила вдигна брадичката й нагоре, за да го погледне в очите.
— Беше твърде префинена, за да ми се отдадеш. Двамата с Маркус сте се договорили да ме лишите от земята и богатствата на баща ми, но сега всичко ще бъде мое, а ти, красива кучко, ще си получиш заслуженото.
Когато той заключи вратата, страхът я задуши. Знаеше, че Петриус е загубил разума си. Беше отровил собствения си баща заради пари и го бе направил така, че да бъде обвинена тя. Когато си помисли как Тор лежи мъртъв заради нея, тежестта на вината й се удвои…
Опитваше се да превъзмогне страха и да мисли рационално. Маркус трябва да бъде информиран за смъртта на баща си. Разбира се, Петриус щеше да проглуши ушите на брат си с мръсни лъжи, но Маркус щеше да разбере, че тя невинна. Даяна не можеше да се отърве от металния мирис на кръвта… Маркус щеше да дойде. Той щеше да я защити, ако се налагаше — от целия свят. Нали тя беше казала на Титус, че Маркус е единствената защита, от която някога може да има нужда.
Глава 27
Даяна се тресеше цялата. Главата я болеше от жестокия начин, по който Петриус я бе дърпал за косата и надеждите й, че този кошмар ще изчезне, умираха.
Когато пристигна, префектът повярва на всяка злонамерена дума, която Петриус Магнус произнесе. Даяна трябваше да отрича толкова много неща, че на устата й започна да излиза пяна. Петриус настояваше, че тя е робиня на брат му и затова бе закарана в ergastulaum35, подземен затвор за роби, където най-големите отрепки, извършили криминални престъпления, биваха оковавани всяка нощ в клетки, наричани „кучешка колиба“.
Миризмата на човешкото нещастие правеше въздуха непоносим. Имаше стотици затворници, някои от тях почти деца, но повечето бяха мъже, осъдени на тежък физически труд или на смърт. Те втрещено гледаха елегантната й рокля и светлата й златиста коса и я възприемаха като шут. Само след час престой там, Даяна благодареше на Бога, че тя и всички останали бяха оковани. Това бе разделителната линия между нея и всеобщото насилие…
Петриус се върна при Нерон веднага след като си тръгна от затвора. Кръвта, която течеше във вените му, бе почти отровна. Това бе най-възхитителният ден в неговия живот и все още не беше завършил. Като си помислеше за утрешния, кръвта му се разиграваше още повече. Беше като истинска пиеса, която се разиграваше на огромна сцена и която включваше всички елементи на гръцка трагедия. Петриус не само че играеше главната роля, той бе и авторът!
Хвърли се на гърдите на императора, за да се разтовари от напрежението. Страданията и болката му изглеждаха толкова истински, че развълнуваха Нерон.
— Не мога да съобщя на брат ми за смъртта на баща ни. Не мога… не мога — хлипаше той.
— Тя ще бъде осъдена на смърт. Страданията й ще бъдат по-големи от твоите. Ако искаш, мога да я доведа тук тази нощ. Измъчвай я и наблюдавайки как умира, ще уталожиш болката си.
Петриус беше болезнено изкушен. Искаше да я чука до смърт. Но страданията на Даяна не бяха главната му цел. Петриус искаше да отмъсти на Маркус. Искаше страданията на брат му да са истинска агония.
— Не, моята болка е без значение. Болката на брат ми ме изтощава повече. Утре той ще посети състезанията в Цирка Максимус. От години мечтаеше да ги види. Не мога да му съобщя за смъртта на баща ни, преди да намаля болката му. Нуждата му от отмъщение към жената, която доведе в бащиния ни дом трябва да бъде задоволена веднага. Ако можех да поднеса този дар на Маркус, това ще ми помогне да му се отблагодаря за всичко, което той е направил за мен.
35
Ergastulaum — (лат.) — изправителен дом; затвор за роби и длъжници в древен Рим. — Б.ред.