Даяна бе обхваната от сковаваща паника. Почувства се като затворник, когото отвеждат на екзекуция. Как можеше да направи такова нещо? Как щеше да се подчини на един диктатор? Как щеше да се унижи пред един господар? Мисълта за древната приказка за Шехеразада й дойде като спасение. Та нали тази жена бе успяла да омайва султана в продължение на хиляда и една нощ?
„Просто ще трябва да водя преговори. Ще трябва да изтъргувам своята невинност за властта. Една честна сделка, когато всичко бъде казано и направено.“ И все пак, някъде дълбоко в съзнанието й, където разумът не можеше да достигне, тя знаеше, че ще трябва да направи нещо много повече от обикновените преговори. Трябваше да го омайва, да го възторгва, да го зароби!
Даяна се усмихна тайно и подаде ръката си на Кел.
— Абсолютно готова съм.
Той постави малката й длан върху ръката си и я поведе надолу. Сивите му очи се усмихнаха скришом, когато видя Маркус застанал до овалния триклиниум9. Кел я поведе между колоните.
— Лейди Даяна — обяви той с такава тържественост, с каквато тя не бе представяна дори и в двореца в другия си, английски живот.
Маркус се приближи, за да я поздрави. Черните му очи я докосваха навсякъде. Даяна театрално отхвърли малкия шлейф, после леко се приближи към него и гордо вирна глава. Маркус стисна здраво малката й ръка и после нежно я смъмри:
— Подчиняваш се на заповедите ми по царски, така както една богиня прави благодеяние.
— Защото ти ги издаваш арогантно тези твои заповеди, както господарят заповядва на робинята си.
— Та аз съм твоят господар! — Той болезнено стисна ръката й.
— За съжаление, аз не съм богиня. Просто съм смъртна — от кръв и плът. Надявам се, че не искаш да счупиш костите ми — подхвърли тя нежно.
Напомнянето й, че е от плът и кръв, му въздейства бурно:
— Готова ли си да приемеш, че си моя робиня? — запита той пресипнало.
Тя прекара пръстите си по брадичката му, която току-що бе обръснал, и отговори интимно.
— Дойдох, за да те развличам. Ако играта господар-робиня ще те развлича, трябва да ме научиш как се играе.
Очите му проблеснаха.
— Това не е игра.
Даяна отправи поглед към устните му, после прекара езика си по своите.
— Маркус, между един мъж и една жена винаги има игра.
Ерекцията му надигна ленената туника.
Той не й беше разрешил да го назовава на малко име и въпреки това от нейните уста то звучеше прекрасно. Никой досега не го бе наричал Маркус и той разбра колко зажаднял бе за такава интимност.
— Днес следобед ти каза, че ще ми се отдадеш тази вечер.
Даяна го погледна изкусително изпод дългите мигли:
— Нищо такова не съм казвала, както добре си спомняш.
— Ти намекна, че ще ми се отдадеш.
Тя се изсмя:
— Всяка нощ ли се заблуждаваш или тази е по-специална?
Той показа вълчата си усмивка и изръмжа:
— Отново правиш същото.
— Какво правя?
— Намеци, загадки, че тази нощ е специална, а такова нещо не може да има, докато не ми се отдадеш.
— Това е част от играта. Мисля, че мъжете и жените си играят именно чрез намеци и загадки. Това, което казах, бе, че след като вечеряме, ще легна пред теб.
— И аз отговорих, че ще легнеш пред мен.
Даяна протегна ръка към гърдите му и разтвори пръсти. Чувстваше медальона под туниката му. От тялото му се излъчваше топлина. Тя се приближи още малко към него.
— И какво ти отговорих аз? — запита с пресипнал глас.
— Ти каза „може би“ — отговори той, като мислено поглъщаше устните и с черните си очи.
— Възбуждаща дума, изпълнена с обещания, не е ли така? Ако ти бях казала „не“, щеше да се ядосаш и да ме подчиниш на волята си. Ако ти бях казала „да“, нямаше да има никакво очакване, никакви колебания. Аз казах „може би“ и така запазих тайнствеността, повиших напрежението и засилих желанието.
Нуждата да я притежава го изгаряше. Устните й, толкова близко до неговите, нашепващи му толкова възбуждащи думи, че го караха да излее изгарящото си желание върху тях. Той ги обсеби, накланяйки я към себе си. Бавно изучаваше мекотата им, пухкавостта им, опитваше нейната сладост, привличайки върха на езика й в устата си.
Нещо твърдо докосна корема й и я накара да възкликне. Той потрепери, когато върхът на стрелата му докосна коприната върху тялото й. Тя леко оттегли устните си:
— Гладен ли си, Маркус?
— Ненаситно гладен!
Гръм се разтресе над главите им. Кел влезе в стаята с огромен поднос. Даяна се възползва от внезапното му появяване, за да увеличи разстоянието между нея и римлянина. Сега щеше да изпита силата си. Искаше да провери колко щеше да му е необходимо, за да намали отново разстоянието между тях.
9
Триклиниум — в древния Рим — маса за хранене с три места да полулегнало положение на хранещите се. — Б.пр.