— Наистина си нещо специално за него.
Даяна сведе очи, като не знаеше как точно би се държала една робиня.
— Откъде знаеш? — запита тя свенливо.
— Държал те е при себе си цялата нощ. Никога досега не е правил това.
Стана й ясно, че в къща с един господар и тридесетина роби не може да има големи тайни.
— Цялата къща говори само за теб.
Даяна вдигна очи.
— Нола, разбирам, че една робиня няма право на личен живот, но Маркус особено държи на това. Сигурна съм, че той не би искал подробности от нашите интимни отношения да се обсъждат извън тази стая.
— Повече успех ще имаш, ако се опиташ да спреш прилива, отколкото да забраниш на робите да клюкарстват. Ще трябва да направиш така, че Маркус да не попада в устата им.
— Сигурно се шегуваш? — запита предпазливо Даяна.
— Малко — призна Нола, — въпреки че това се практикува в някои римски домакинства. Имам предвид, че Маркус е толкова запален по теб и би направил всичко, което поискаш.
Даяна облиза меда от пръстите си.
— В такъв случай трябва да го помоля за някакви дрехи, нямам какво да облека.
— Преди да тръгне тази сутрин, ми каза да се погрижа за гардероба ти. Никога не съм била по-изненадана през живота си, че именно той прояви такъв интерес към облеклото на една жена.
— Какъв интерес?
— Страстен интерес, изпълнен с подробности. Иска да си облечена в дрехи, които ще му доставят удоволствие, които ще подчертават деликатната ти красота.
Даяна имаше желание да крещи. Винаги някой бе избирал дрехите и вместо нея! Не беше ли избягала от Прудънс само за да открие, че изобщо няма право на избор. Щеше да изрази гласно протеста си, но се сети, че е негова робиня. Можеше да я облича, както той желае. Даяна се опита да протестира символично:
— Аз зная какви цветове ми отиват.
— Маркус повече се интересува от стила и материята. Желае само най-скъпите платове за теб. Ще имаш възможност да избереш неща, които ще се харесват и на теб.
— Тук ли ще ги донесат?
— Да, но ще можем да купим и отвън. Множество магазини са наредени по улиците на Аква Сулис. Търговията се е разпростряла и под колоните по улиците. Пазаруването е едно от удоволствията в живота на жените. Има магазини за парфюми, за бижута, за скъпоценни камъни, за цветя, салони за прически.
— Салони за прически?
— Там придават форма на косата ти — обясни Нола.
— Една от робините се погрижи за косата ми. Много е талантлива.
— Това е Сила. Можеш да я вземеш за своя лична робиня, за да се грижи за косата и грима ти. — Когато Нола видя, че Даяна се колебае, допълни: — Това ще я постави по-високо от останалите в домакинството. Ако я избереш да ти служи, за нея ще бъде удоволствие.
— В такъв случай ще се радвам да я имам — отвърна Даяна, приемайки по този начин първата си робиня.
— Изкъпи се, после можеш да пробваш някои от новите дрехи.
По пътя към банята Даяна потърси Кел. Преди да му каже, че би желала да наблюдава как Маркус обучава мъжете на реката, той й каза:
— Генералът остави заръка да те заведа при него следобед.
— Ще се подчиня — отговоря тя любезно. Даяна беше доволна, че Маркус си е спомнил за молбата й. И той трябва да го е искал, иначе щеше да е забравил. Ще бъде истински вълнуващо да я заведат при него по време, когато издава команди на легионите. Това доказваше колко я цени — желаеше да я покаже на другите… Това говореше също, че Маркус има нужда да я види по някое време през деня и че нощта е твърде далече, за да може да изчака.
Трябваше да облече нещо, което щеше да я направи красива. Нещо, което ще усили желанието му по нея.
След банята Нола я заведе в солариума10. Никога преди не бе стъпвала в тази стая. И тя беше красива, както всички останали помещения в къщата. Една цяла стена бе от стъкло. Импулсивно запита Нола:
— Как се прави стъклото?
— Излива се в плоски калъпи. Това е едно от многото римски умения, на които са се научили и британците.
Декоративният под бе впечатляващ. Изобразяваше в естествени размери бенгалска тигрица, легнала сред висока трева. Беше направен от искрящ оранжев, черен и зелен мрамор. Кушетките бяха покрити с фино ленено платно със златна нишка, оцветено така, че да съответства на цветовете на пода.
Двама търговци, вече ги очакваха. Всеки от тях водеше по една робиня, тъй като клиентите им бяха жени. Стоката им бе в големи кошници, удобни за пренасяне. Единият търговец предлагаше платове, а другият — бижута.
Една по една отваряха кошниците и излагаха платовете. Разстилаха по кушетките различни по цветове, състав и материя, някои от тях чак от Египет и Китай. Докато Даяна се наслаждаваше на допира с коприните и меките вълнени материи, Нола подбираше платовете, които Маркус бе поръчал.
10
Солариум (лат. solarium от solarius — „слънчев“) — слънчева тераса на открит покрив. — Б.ред.