Даяна пъхна златистата възглавничка под лакътя си и се изтегна предизвикателно. Погледна го и отговори гордо:
— Наистина бе удоволствие, но не чак толкова голямо, колкото ти самият изпита, Маркус. Ти се показваше пред войниците и най-вече пред центурионите. Бедният Петриус, той няма никакъв шанс да се мери с теб.
— Mea culpa!11 възкликна той и се усмихна като момче. Очите му я поглъщаха. — Имаш ли представа колко поразително красива си тази вечер?
— Имаш предвид като робиня? — попита тя сладко.
— Не изглеждаш като робиня! Изглеждаш като богиня. Нарочно поръчах туника като тази, която носи Даяна Гроув. Необходима ти е само стрела в ръката.
— Надявам се скоро да поправиш тази грешка — промърмори тя предизвикателно.
Маркус се засмя гръмогласно:
— Ти си възхитителна!
— Единственото ми желание е да ти доставя удоволствие. — Думите й бяха изпълнени със сарказъм.
— Ако това е истина, ела да се изтегнеш на моята кушетка, така че да ползваме една чиния, една и съща чаша.
Пулсът на Даяна се ускори. Ако отидеше при него, храната щеше да бъде забравена — тя щеше да е основното ястие. Трябваше да му отговори така, че да спечели малко време.
— Ти обеща да ме ухажваш, преди да ти се отдам.
— Най-добре ще го направя, ако си до мен.
— Ако не бях облечена в тази туника с една гола гърда, не бих имала възражения да споделя кушетката ти. Може би утре вечер? — предложи тя.
— Утре? Закълни се! — изкомандва той, не вярвайки на думите й.
— Обещавам, Маркус! — прошепна тя нежно. Черните му очи проблеснаха, когато се сети за нещо.
— Искаш ли да помоля Нола да ни сервира утре вместо мъжете?
— Да, това ще ми помогне да запазя малко от скромността си. Благодаря ти!
— Твоята стеснителност е неуместна, Даяна. Имаш най-красивото женско тяло, което някога съм виждал.
— Благодаря за комплимента, Маркус, но не можеш ли да разбереш, че нямам желание да излагам тялото си на показ?
— Но това е невероятно! Когато една жена притежава красота, тя трябва да се показва. Това е единственото ценно нещо, което жената притежава. — Черните му очи я галеха, подсилвайки думите му.
— Грешиш! Красотата е само част от жената!
— Не, тя е всичко. Красотата е всичко, което и аз, и останалите мъже търсим у една жена. Красота и подчинение, разбира се.
— Това е сляпа арогантност, едно изключително мъжко виждане! — Даяна тръсна глава нетърпеливо, говорейки със страст. Маркус не можеше да откъсне очи от нея. Гневът със сигурност я правеше още по-красива тази вечер.
— Какво друго? — попита той агресивно.
— Интелигентност, разбира се, и сила на характера. Ами чувството за хумор? То е толкова важно, колкото и красотата. Жената трябва да бъде оценявана за всичките нейни качества… Всяка робиня може да ти се подчинява, римлянино!
— Не римляните са създали робството, Даяна. Келтските племена от Британия търгуват роби с Рим от много години.
— Това не оправдава робството…
— Икономиката зависи от робите. Винаги сме имали роби. Просто трябва да го приемеш.
— Не, Маркус, грешиш. Робството ще бъде премахнато, слава Богу!
— Нямам намерение да обсъждам с теб предимствата на робството. Ти трябва да ме развличаш. Интересува ме твоята изключителна красота, а не твоята интелигентност.
— Твърде лошо. Бях планирала тази вечер да те забавлявам не красотата си, а с интелигентността си.
— Няма да е възможно.
— Какво предизвикателство си ти, Маркус Магнус.
Той й се усмихна.
— Сега ще се качим горе и ще продължим играта!
— Това заповед ли е или покана?
Усмивката му стана още по-широка.
— Тъй като никой не ни чува, това е покана.
— Щастлива съм, че играеш по правилата.
— Красотата на командването е в това, че винаги можеш да промениш правилата. — Той се приближи към кушетката и се надвеси над нея. Близостта му караше пулса й да препуска диво.
— Ще ми доставиш удоволствието да те занеса до горе. — Преди да успее да възрази, тя се намери в ръцете му. Голата й гърда се притискаше към гръдния му кош. Грубата ленена материя дразнеше зърното й, напълно втвърдено… Голите й бедра лежаха върху мускулестите му ръце и топлината на тялото му се вливаше в нея, топеше костите й.
Докато Маркус се качваше по стълбите, тя усещаше мраморно твърдия му фалос да допира голите бузи на задника й Желанието пропълзяваше към женската й същност… С всяко преодоляно стъпало похотта се засилваше. Тя се вкопчи в него, чувствайки потрепването на мускулите му. Всичките й усещания бяха наситени и дълбоки. Започна да открива, че възбудата е изключително приятно занимание…