— О-о! Приличам на викинг!
— Много ти отива — рече Нола.
— Ужасно! — възрази Кел. — Лейди, ще дойда с теб до конюшнята, за да си кажа няколко думи с роба, който ще те придружава.
Даяна си наметна мантията и последва Кел, като се опитваше да не избухне от смях заради физиономиите, които Нола правеше зад гърба му. Когато влезе в конюшнята и видя роба, Даяна си помисли лукаво: „Ако мъжете, които се грижеха за моите коне бяха като този, може би щях да се изкуша да се търкулна в сеното!“ И тогава забеляза колко свободни и либерални бяха започнали да стават възгледите й за мъжете и секса. Робът носеше къса кожена туника и кожени ленти на ръцете. Кестенявата му коса се спускаше до раменете и бе вързана отзад. Лицето му бе весело, очите му също се смееха.
— Махни тази проклета усмивка от лицето си! На теб са поверили любимката на генерала. Ако нещо й се случи, лично ще наредя да те кастрират.
Младият роб пребледня.
— Ще я наблюдаваш непрекъснато, но ако вятърът развее мантията й, ще обръщаш погледа си настрани.
Младият мъж беше много смутен и на Даяна й стана мъчно за него.
— Кел, всичко ще е наред, благодаря ти. Чувствам се добре, като знам, че се безпокоиш за мен.
— Безпокоя се само защото си собственост на генерала — информира я той, но тя знаеше това по-добре и от него.
Когато тръгна към трасето, където бе започнало невероятното й приключение, Даяна успя да се ориентира къде точно архитектът от времето на крал Джордж — Джон Ууд — щеше да построи Кралския полумесец13 и цирка. И двете постройки щяха да бъдат изключително англосаксонски версии на класическия римски стил… Когато премина покрай лозята, видя, че прибират гроздето. Лозите бяха насадени на южния склон и с почитание се сети, че лозовият масив продължаваше да съществува и през осемнадесети век.
Видя прахта, която се дигаше по трасето, още преди да види двуколките. Днес никой не се състезаваше просто за удоволствие. Легионерите наблюдаваха демонстрация как келтите използват своите двуколки за военни действия. Това бяха малки четвъртити двуколки със странични стени от ракита и с отвори от двете страни за по-лесен достъп до вътрешността. Даяна наблюдаваше как мъжете тичаха наравно с двуколките, стъпваха отпред на впряга, за да хвърлят копията си, после се мятаха вътре и препускаха, преди легионерите да могат да им отвърнат.
Само виковете на британците, които смразяваха кръвта, и шумът от колелата, бяха достатъчни, за да всеят ужас у врага. Даяна закри устата си с ръка, когато видя Маркус без никакъв шлем да тича успоредно на двуколката и да хвърля копието си. Ако се подхлъзнеше, щеше да бъде премазан под копитата на тежките коне.
— Не мога да гледам! — извика тя и закри очите си.
— Всичко е наред, лейди. Генералът успя да отскочи настрани от двуколката — информира я робът.
Видя Маркус да разговаря с офицерите:
— Келтите съчетават подвижността на кавалерията със силата на пехотата. Хората, които управляват двуколките им, могат да командват конете при галоп дори и по стръмни наклони. Нападат с пехотата, после се появяват двуколките и се нареждат заедно, за да може пехотата да се оттегли. Преди да е изтекъл денят, ще се научите как да се биете с тях. Първата ви мишена трябва да са конете, които теглят двуколките!
Маркус беше видял Даяна и след като възложи задачи на центурионите, се приближи към нея. Усмихнаха се един на друг с очи. Застана до коня и погали муцуната му. Черната му вежда се изви нагоре като птиче крило, когато видя облеклото й:
— Изглеждаш хубава и сигурно ти е топло.
Тя се наведе от седлото и му прошепна в ухото:
— Краката ми са топли, но дупето ми е замръзнало.
Черните му очи просветнаха.
— Ако имаше по-малко хора, щях да те взема в скута си и да те стопля — промърмори той.
— Ако имаше по-малко хора, щеше да ме стоплиш, като се отъркаш в мен.
— Ти си лукава жена — обвини я той. Взе поводите на кобилата и я отведе малко настрани от придружителя й, за да могат да говорят свободно. — За вечеря ще имаме гост. Пристигна съобщение от прокуратора, че ще бъде днес в Аква Сулис.
— Прокураторът е някакво отговорно лице ли?
Маркус кимна с глава:
— Най-висшестоящият тук в Британия. Той е администратор по финансовата и обща част. Не искам да разбере, че си робиня. Ще измисля някаква правдоподобна история.
— Това няма да е измислена история, защото аз не съм твоя робиня — подразни го тя.
Мощната му ръка обхвана бедрото й с чувство за собственост. В момента, в който я докосна, фалосът му се втвърди като камък.
Тя спря да се закача.