С голяма смелост от своя страна Даяна се съгласи да разреши на Ромул и Рем да влязат в басейна при тях и четиримата се забавляваха до насита. Вдигаха толкова много шум, че цялото домакинство, включително и градинарите, се събра, за да наблюдава своя господар с невярващи очи. Пристигането на новата робиня бе извършило такава приятна промяна в господаря им, че те бяха сащисани. Никога преди не бяха виждали тази страна от характера му. Само Нола улавяше в големия мъж проблясък от момчето, обичащо да се забавлява.
Кучетата се измориха преди Маркус. Излязоха от водата и се изтръскаха, за да изсъхнат. Когато Даяна излизаше, видя чифт очи да я наблюдават иззад листата. Не искаше никой да бъде наказван и затова реши да замълчи, но когато Маркус се появи от водата и пожела да я вземе в ръцете си, тя се паникьоса. Взе наметката си изтича към къщата.
Маркус бързо я последва. Тичайки нагоре по стълбите, тя погледна надолу през рамо и го видя, че стъпва на първото стъпало.
— Когато те хвана, ще те… — Тя се обърна и се намери в прегръдката му, но сложи ръка върху устата му:
— Мълчи, мили, всички ни слушат и гледат.
Маркус се захили:
— Питай ме дали ме интересува това.
В момента, в който мантията се свлече, и Даяна повече не я интересуваше. Нямаше нищо срамно в любовта. Тя беше едно великолепно нещо.
Кел смени чаршафите и подреди стаята. Изцапаните с кръв кърпи бяха подменени с чисти. Донесоха нова ароматизирана вода.
Сега, вън от топлата вода и далече от слънцето, Даяна започна да трепери. Маркус приклекна, за да запали огъня, а тя се търкаше в широкия му гръб, за да се стопли.
— По-добре да облека нещо — каза тя просто заради удоволствието, което ще изпита, когато той щеше да й забрани.
Маркус погледна великолепната й голота.
— Защо не сложиш онези кожени наколенки? Не мога да си помисля за нещо по-еротично от това да те любя, а краката ти да са обути в кожата. — Предложението му отекна вътре в нея. Всеки път, когато Маркус я любеше, Даяна печелеше власт над него, но в сърцето й ставаше нещо. Беше решила на всяка цена да го зароби, но някак си се влюбваше в този великолепен римлянин и се радваше на вечната игра между мъжа и жената за надмощие и подчинение толкова много, че не изпитваше желание да властва над него. Докато властта оставаше за него, за нея беше славата!…
Вечеряха в леглото и Даяна реши, че след като Маркус бе изпитал такова еротично удоволствие от наколенките, тя щеше да ги задържи и през нощта. Когато накрая се бяха изтощили от повторенията на любимите им неща, двамата заспаха свити един в друг, както и предишната вечер — Даяна легнала с лице върху него.
Когато се събуди призори, той бе излязъл. Опъна се страстно в голямото легло и веднага забеляза, че й бе оставил две неща. Докато беше спала, той бе окачил отново медальона си на врата й. Цялата бе покрита с остра мъжка миризма…
Даяна и Нола решиха да отидат в Аква Сулис на пазар. Обикаляха цялата сутрин и когато се върнаха, бяха отрупани с покупките на Даяна. Беше си напазарувала парфюми, гримове, няколко червени глинени съда, няколко дървени табли за писане и калеми.
Кожените панталони за езда, които бе поръчала, бяха готови. Реши да ги обуе следобед, когато щеше да посети Маркус.
Тръгна с коня към крепостта заедно с верния роб до нея, но Тор трябваше да я чака при входа на форта. Въпреки че принадлежеше към домакинството на генерала, стражите не разрешиха на британеца да се размотава наоколо, без някой да го придружава. Още повече, че губернаторът Паулинус се беше върнал, а всички знаеха неприязънта му към британците.
Тъй като правилата бяха строги, Даяна реши да остави конете при Тор и да продължи пеша. Веднага забеляза, че в крепостта имаше много повече хора от предишния път. Сигурно Паулинус се бе завърнал с легиона си от Уелс Толкова много очи я наблюдаваха, че когато видя познатото лице на Петриус, почувства облекчение.
— Моят брат е щастлив човек, щом поражда такова робско посвещение, Даяна.
Тя го дари с прекрасна усмивка:
— А къде е той?
— Страхувам се, че е много зает. Паулинус се е завърнал с армията си и Маркус е във валетудинориума19 с всички ранени легионери. Ще те придружавам вместо него. Вече разгледа ли форта?
— Била съм тук и преди, но съвсем за кратко. Щом като Маркус е зает, по-добре да си тръгвам.
— Недей! Ако Маркус научи, че не съм те взел под закрилата си, ще ме накаже — Петриус се усмихна по момчешки. — Все още не ми е простил за това, че дойдох в къщата пиян.
Даяна се изчерви красиво. Не й се щеше да остава, но не искаше да бъде причина за братска разправия. Този смел млад мъж щеше да замине да се бие в Уелс до края на седмицата и тя не можеше да се реши да му откаже.