— Нека да си помисля какво би било интересно за теб. Живея в бараките за офицери, но в тях няма нищо забележително. От наблюдателниците има добра видимост, но какво интересно би намерила една красива жена. Посещавала ли си храма?
— Не, никога не съм била в римски храм.
— Вие британците боготворите Съл, богинята на слънцето, така ли е?
— О, не. Аз съм християнка — обясни тя. Петриус зяпна от удивление.
— Християнка? — Това бе странна секта, създаваща сам проблеми, която Нерон с удоволствие преследваше. В Рим беше станало навик да обвиниш някого, че е християнин и съответно да го накажеш. Римляните обичаха да наблюдават разплискването на човешка кръв, така че християнските затворници винаги се търсеха за гладиаторските игри. Петриус запази чутото някъде в съзнанието си, усещайки инстинктивно, че познанието е власт.
— Тук има една масивна сграда, която приютява няколко храма. — Влязоха в приземния етаж, където имаше множество други входове. На една от вратите бе гравирано името Юпитер Оптимус Максимус, а на другата — Митра20. На третата врата пишеше Марс, за когото Даяна знаеше, че е бог на войната, а на последната пишеше Фортуна, за която Даяна помисли, че трябва да е богинята на щастието и добрия шанс.
— Маркус боготвори Юпитер, но много от военните, се прекланят пред олтара на Митра. Това е мъжки култ. Митра е непобедим бог, който олицетворява смелостта. В легендата Митра получил задача да хване древен бик. Когато го убил, от неговото тяло израснали растения и билки, от кръвта му се родили нови форми на живот, а семето му станало начало на зачатието…
Той я поведе през вратата, на която пишеше Митра, и започнаха да се изкачват по стълби, после влязоха в храма и можеха да видят долу масивния каменен олтар. Под него имаше изкоп, където се бяха събрали няколко офицера центуриони.
— Това е сенаторът Паулинус. Сигурно е дошъл, за да благодари за победите си срещу келтите.
Гол до кръста младеж с добре оформени мускули, облечен само в бяла препаска, застана на площадката пред олтара. Носеше огромен железен чук и сабя. После изведнъж се чу страхотен рев и се появи чисто бял бик пръхтящ от ярост. Младият мъж вдигна високо мускулестата си ръка и стовари неочаквано чука върху главата на бика. В момента, в който той падна на колене, младежът извади сабята си, прободе главата му и я съсече. Кръвта бликна и изпръска наоколо, а после потече надолу към жертвените съдове, които само за секунди се бяха напълнили с червената течност. Даяна с ужас наблюдаваше как Паулинус повдига купичката с още топлата кръв и я поднася към устните си… Даяна се обърна и излезе през вратата.
Петриус я настигна след миг:
— Какво има?
— Изведи ме от тук — настоя тя.
Той видя, че е пребледняла и трепери. Пролятата кръв му беше подействала възбуждащо и Петриус се надяваше, че ефектът бе същият и върху Даяна. Беше я завел там, за да може да я обладае… Но сега, когато я видя така уязвима, разбра, че желанието му да я притежава, докато тя трепери, нарастваше още повече. Вдигна я и я отнесе през още две врати, докато стигнаха храма на Фортуна.
Подпря я на една от колоните и клекна до нея, за да свали наметалото й. Преструваше се на загрижен.
— Не трябваше да те водя в храма на бог Митра, а в храма на богинята Фортуна. Тя ще ни дари с всичко, което пожелаем.
Към Даяна се приближи агънце. Мъничките му рогца бяха позлатени, върху тях имаше гирлянди от цветя.
— Ох, ти, мъничкото ми — тя се протегна да прегърне невинното божие създание…
Преди Даяна да разбере каква беше мисълта му, Петриус разпори корема му с ножа си и напълни ръцете й с вътрешностите на агнето, докато животът все още пулсираше в тях.
Даяна почувства, че ще припадне, но изведнъж разбра, че Петриус се готвеше да я изнасили.
Глава 19
Само страхът я спаси от припадъка. Вкопчи се в реалността, както удавник за сламка — за да остане съзнанието й непомрачено. Хвърли агнешките вътрешности в лицето на Петриус, но вместо да го отблъсне, кръвта го възбуди. Той се хвърли върху нея, повдигайки копринената й туника.
Спасиха я именно кожените панталони. Докато Петриус се опитваше да ги свали от нея, тя успя да вкара обутия си в ботуш крак между чатала му и да го ритне рязко. Подобно на бика, Петриус падна като ударен с чук. Единствената разлика бе, че Петриус виеше в агония от болка.
Даяна се изправи и веднага побягна. Не се поколеба нито за секунда и дори не погледна назад. Кръвта от агнето бе попила в червената мантия и легионерите на портата забелязаха само, че девойката много бързаше.