— Само и единствено ако приемеш да носиш медальона!
Тя му се усмихна.
— Толкова си убедителен. Как бих могла да ти откажа?
— Veni, vidi, vici22 — цитира Маркус.
— Не! — отвърна бавно Даяна. — Аз дойдох, аз видях и аз завладях — заяви тя, предизвиквайки мъжествеността му. Знаеше, че ще я обладае, още преди любовната им игра да е стигнала до връхната си точка.
По-късно седеше между краката му, а той й показваше как да използва калема. Когато се научи да изписва разбираеми букви върху финото олово, което покриваше дървената рамка, тя взе нова плоча и каза:
— Сега ще изпиша имената ни и ще ги заровя, за да остане във вечността този красив ден.
Той й се присмя:
— Това е много познат обичай, но заровените неща обикновено носят някакво проклятие.
— Какво например? — запита тя любопитно.
— О, съпруги с неверни съпрузи пишат глупост като гази: „Проклинам живота, ума, спомените му, черния и белия му дроб“. После го заравят и смятат, че проклятието ще подейства.
Обърна се назад, за да погледне в очите му:
— Ами ако съпругата е невярна?
— Съпругът по-скоро ще погребе нея, отколкото да зарови нещо написано…
Прозвуча като завоалирано предупреждение.
— Може би съм щастлива, че нямам съпруг — подхвърли тя весело.
Тъмните му очи се замислиха, но Даяна, съсредоточена да държи правилно калема, не забеляза копнежа, изписал се на лицето му. Той наблюдаваше над рамото й, докато тя пишеше:
Маркус Магнус,
Примус Пилус
и генерал на Аква Сулис.
Обичан завинаги от
Даяна Девънпорт. 61 година от н.е.
Той посочи с пръст цифрите.
— Какво е това? — объркано запита той.
— Това е дата, годината в която живеем.
Маркус поклати глава.
— Това е осмата година от управлението на Нерон.
— Да, знам това, любов моя. Но бъдещите поколения определят годините от раждането на Исус Христос. Така че годината е или преди новата ера, или след новата ера.
Маркус прие обяснението й без възражение. Беше изпълнен с толкова много любов към нея, че не желаеше да спори и да пропилява ценното време, което прекарваха заедно.
Закопаха плочата сред корените на брега като две деца, които заравят съкровище. Когато стана време да се връщат, Маркус я постави на седлото пред себе си, а кобилата и тръгна след тях. Въпреки че бяха прекарали целия ден заедно, той не искаше да я изпуска от ръцете си.
Когато се прибраха, Кел връчи на Маркус съобщение от Юлиус Класицианус, който щеше да пристигне следващата сутрин. Това означаваше, че Маркус трябваше да провери дали всичко е наред в крепостта и да се подготви за посещението на прокуратора.
Докато Даяна лежеше сама в огромното легло, мислите и се връщаха назад във времето, от което беше дошла. Предишният й живот й се струваше хиляди години назад. Като някакъв друг живот! За миг мислите й се спряха на граф Бат. Беше удивително колко много общи неща имаха двамата с Маркус. Ами ако бяха един и същи мъж? Дали това беше възможно? Сега, когато беше жена в пълния смисъл на думата, тя разбра, че тъмната арогантна мъжка натура на Марк Хардуик я е привличала. Всеки път, когато се бяха срещали, между тях бяха прехвърчали искри…
На устните й се появи усмивка и тя потъна в сън. Каква утешителна мисъл бе тази, че Маркус щеше да продължи да живее отново и отново през вековете. И ако това бе вярно, хиляда и седемстотин години цивилизация не бяха успели да променят властната му арогантна личност. Слава на Бога! Маркус завинаги щеше да остане Маркус!
— Съобщението е официално — каза Юлиус на Маркус. — Император Нерон реши да запази Британия в границите на Империята. — Седяха в една от стаите на укреплението, чиито стени бяха покрити с карти.
— Предполагам, че товарите със злато и сребро с печат „Британия“ са убедили императора и Сената да не се лишават от такъв щедър източник на доходи.
Юлиус заговори веднага за въпроса, по който беше дошъл:
— Предлагам Паулинус да бъде сменен. Имам нужда от губернатор, който ще бъде държавник, а не кръвожаден войн, който да избива местните племена.
— За да съществуваме и да имахме успех тук, ние, римляните, се нуждаем от помощта на британците — съгласи се Маркус.
— Да, а Паулинус насажда омраза, където й да отиде. Решимостта му да изтреби цели племена от исени и тринованти, провокира нови въстания. Трябва ни дипломатичен човек. Само държавническо отношение може да възстанови пълната подкрепа на британците към Империята.
— Ще трябва да се върнеш в Рим и да представиш идеите си пред императора и Сената. Съобщенията често не се възприемат добре, губят се или не им обръщат внимание.