— Римляните са толкова културни и цивилизовани, колкото и дивите глигани. Имате интелигентността на магарето, упоритостта на мулето и арогантността на маймуните със син задник23! — Красивите й гърди се повдигаха и спадаха от силното й вълнение. — Никога няма да дойда с теб в Рим!
Маркус отстъпи назад, като че ли насреща си имаше отровна змия. Ако й посегнеше, не можеше да отговаря за пораженията, които би и нанесъл. Нарочно го предизвикваше към жестокост!
— Аз пък никога няма да те помоля за това! — закле се той.
Даяна сграбчи дрехата си и мина покрай него с презрението на кралица, която отминава презрян прокажен просяк.
Кел освободи робите, които бяха почиствали в триклиниума. Не искаше и те да чуят как Даяна крещи на генерала.
Нола слезе при него.
— Отново спорят.
— Номерата на Ева, жено от Галия.
Тя не обърна внимание на закачката му:
— Аз ще отида при нея, а ти при него.
Кел кимна в отговор. Когато почука на вратата на Маркус, тя се отвори с такова ожесточение, че Кел отстъпи назад уплашен. Маркус, все още напълно облечен в пурпурната си тога, прокара нервно ръка през къдравите си коси:
— Предложих й свобода и тя я отхвърли. Какво, по дяволите, има сбъркано в тези жени?
— Грешката е моя, генерале. Знаех, че още в деня, в който пристигна, трябваше да бъде набита, но оставих тялото й ненаранено заради теб. Оказах се голям страхливец заради красотата й.
— Но тя е изключително красива, нали? — попита замечтано Маркус.
— Да, наистина. Но казано между нас, създадохме едно чудовище, защото сега е толкова взискателна и разглезена, колкото е и красива.
— Какво предлагаш? Пак ли да я пратя да мие пода?
— Тя ще изпита удоволствие от наказанието, само и само за да го демонстрира в лицето ти. Съветът ми е да не й обръщаш внимание. Нито да я поглеждаш, нито да й говориш. Суетността й няма да приеме това дълго и тя ще отстъпи.
Маркус крачеше из стаята с намръщено лице.
— Събери й нещата и ги занеси в нейната стая.
В стаята със стени в кайсиев цвят Даяна споделяше мъката си с Нола.
— Той смята, че съм шпионка, изпратена от друидите, за да го прелъстя. Отказва да повярва, че съм християнка. Отказва да повярва във всичко, което му казвам. Ако ме обича, би трябвало да ми повярва!
— Какво искаше прокураторът? — запита Нола.
— Иска Маркус да отиде в Рим. Добре тогава, желая му щастливо пътуване! Когато остане без мен, ще разбере, че му липсвам, но ще бъде късно…
Нола бе стресната от новината. Дали Кел не бе скрил от нея за посещението в Рим?
— Стой тук. Не му обръщай внимание и в скоро време той ще се предаде.
Кел чукна леко на вратата, преди да влезе в стаята на Даяна.
— Благодаря ти, че сподели с мен новината, че генералът ще пътува до Рим! — обърна се към него саркастично Нола.
Кел беше сложил маската на лицето си, така че шокът от чутото не му пролича. Той постави роклите и украшенията на Даяна върху леглото:
— Генералът ти забранява да отиваш в спалнята му. Помоли ме да ти върна нещата.
Даяна побесня.
— Какво, по дяволите, става с тези мъже?
Нола спокойно й обясни:
— Когато са млади, акълът им е твърде мек, а „патките“ — много твърди. Когато достигнат годините на Кел, страдат от втвърдяване на мозъка и омекване на „патките“.
— Жено от Галия, достатъчно е за един мъж само да те погледне, за да му се отще, независимо на колко години е.
— Това зависи от начина, по който движа езика си — намекна Нола.
— Езикът ти е твърде остър, ще пусне кръв.
— Британецо, езикът ми може да те изцеди — възрази Нола, като му отне възможността последната дума да негова.
Даяна загуби търпение да слуша и двамата.
— Смятах, че това има отношение към моя проблем, но очевидно проблемът е и между вас. И двамата имате нужда да се усамотите и да разтоварите сексуалната си енергия.
Нола и Кел се спогледаха мълчаливи и ужасени от изречената истина. Кел се поклони сковано и се оттегли, а Нола го последва, след като отправи обвинителен поглед към Даяна.
През следващите два часа Маркус не спря да крачи из спалнята си. Чувствата му се люшкаха от открита ярост до самообвинения. Беше ясно и просто. Трябваше да се държи по-строго с нея. Не трябваше да й разрешава да му казва какво желае, когато останеха сами. При първия случай, в който тя посмееше да нахалства, трябваше да я постави на колене и да направи така, че никога повече да не дръзне да го предизвиква!
Думите, които бе изрекла в лицето му, бяха като прясна рана. „Никога няма да дойда с теб в Рим!“ Ехото още звучеше в ушите му. В името на великолепния Юпитер, Кел беше прав. Трябваше й бой. Беше си го изпросила и щеше да го получи. Беше точно в подходящото настроение, за да прояви темперамента си!