Маркус избра къс кожен камшик. После се поколеба. Ако отидеше така разярен при нея, щеше да я нарани лошо. Беше толкова нежна, костите й бяха толкова крехки, че ако я удареше, можеше да я убие. Замисли се. Откъде беше дошла Даяна? Беше толкова различна, че той бе готов да повярва, че идва от други времена. Обичаше ли я достатъчно, за да повярва в невъзможното и да приеме това, което тя му разказваше? За негово добро, а и за нейно, той просто нямаше друг избор. Единственият начин да възтържествува истината между тях бе той да приеме нейната истина.
За да уталожи жарта в кръвта си и да се поуспокои, Маркус отиде до бюрото си и разтвори картите, за да проследи пътя, по който щеше да отпътува за Рим. Вероятно щяха да отплуват от най-близкото пристанище Силарум на Сабрина Естуари в Британско море, после щяха да навлизат в Кантабрийско24 море — покрай Галия и Хиспанис25. След това щяха да минат през тесния провлак покрай високата скала26, за да навлязат в морето Интернус27, преди да стигнат до Рим.
Добре ще е да се види с баща си. Въпреки че Титус Магнус бе от благородно потекло, той не се срамуваше да трупа богатството си от търговия. Дори и да останеше само на маслиновите насаждения, те пак щяха да му носят огромни приходи. Баща му винаги се бе проявявал като умен търговец, както и като съвършен тиранин. Маркус се намръщи. Още от най-ранна възраст дисциплината бе закон за него, но във военната кариера му бе послужила добре.
Искаше да представи на баща си своята красива годеница. Въпреки че вече не се нуждаеше от съгласието на баща си, щеше да му е приятно да има неговата благословия. Маркус се изправи и се протегна, после обходи с поглед стаята, търсейки начин да я направи по-привлекателна. Вдигна кожената покривка от леглото и извади малка кутийка от слонова кост изпод възглавницата на Даяна.
Беше се уморил да чака завръщането й. Считаше се за търпелив човек, но търпението му не бе безкрайно. Беше невероятно! Чувстваше как малкото спокойствие, което бе успял да си наложи, се стопяваше. Маркус изпсува под носа си и се отправи към вратата. Повече не можеше да чака!
Даяна лежеше в леглото и бе изпълнена със самосъжаление. Защо беше така прокълната? Защо трябваше да спи самичка? Дори Кел и Нола сега споделяха легло. Потръпна. Очакваше Маркус да дойде, за да я набие, да я бие, докато се превърне в пихтия заради обидите, които му бе нанесла. Защо го нямаше? Защо се бавеше? Защо не идваше, за да свърши всичко това? Внезапно го чу да приближава вратата й и затвори очи, правейки се на заспала…
Маркус видя, че Даяна бе заспала на запалена лампа. Намали светлината и погледна към нея. Стомахът му се сви, когато видя, че по миглите й още имаше сълзи. Какво ли животно се бе сторил на такова малко момиче, каквото беше Даяна. Изпитваше непреодолимо желание да я покровителства. Все още с туниката си, той легна до нея и много нежно я прегърна. Прошепна в ухото й:
— Не мога да заспя без теб!
Преструвайки се, че се пробужда от лек сън, Даяна се обърна в ръцете му, повдигна миглите си и го погледна. От устните й се отрони въздишка.
Съзерцавайки я с обожание, очите му се изпълниха с нежност. С пръста си лекичко отстрани сълзите от миглите й и погали косите около слепоочието й, после наведе устни, за да покрие челото й с ефирни целувки. Устните му докосваха клепачите й, бузите й, ъглите на устата й — така нежно, че гърлото й си сви. Той я докосваше с ръката си толкова леко, сякаш беше направена от най-фин порцелан и можеше да бъде докосвана само изключително внимателно…
Спря да диша. Никога не бе и мечтала, че нейният груб римлянин може да бъде толкова нежен и мил. Посегна с ръка да го погали, после с пръст проследи нежно белега. Когато той реагира на деликатното докосване, тя разбра колко чувствително е лицето му. Никога не си бе представяла, че такъв силен мъж можеше да бъде толкова чувствителен.
Маркус я обгърна с нежни ръце, за да я сгуши до себе си, докато й шепнеше думи на любов. Нежността му й позволи да разбере колко влюбен и чувствителен, с какво нежно сърце можеше да бъде този мъж.
— Обичам те повече от живота си — шепнеше той. Даяна се разтопи до него, обвивайки ръце около врата му. — Когато така нежно се вкопчваш в мен, удвоявам силата си, чувствам се непобедим — допълни Маркус. — Ще ми позволиш ли да те отнеса обратно в нашата стая? Не искам да прекарам дори и една единствена нощ без теб — до края на дните ни.