Силни ръце я сграбчиха, разкъсвайки дрехата под тежките доспехи. Останала без дъх, тя съзря сребристосивите очи иззад шлема на Сребърния меч.
— О Боже… — прошепна тя.
— Много рядко смъртта предлага хубава гледка — приглушено обясни той и свирна на жребеца си. Животното послушно приближи, забавяйки ход, Сребърния меч вдигна Кет на седлото и се метна зад нея.
Битката почти замираше. Две трети от хората на принца безжизнено лежаха на земята, а останалите бяха свалили оръжие и молеха за милост.
„Робин сигурно ще ги пощади“ — помисли Кет и изтръпна. Когато тези мъже напуснеха гората, щяха да разкажат за случилото се. Всичко това щеше да достигне до принц Джон. И до мъжа й.
Този проблем изглежда не интересуваше никой друг, освен нея. Бандитите завързаха на гърба ръцете на пленниците и наредиха мъжете в редица. След това Робин, подпомогнат от няколко свои другари разтовари плячката на крадците.
— Ах, погледнете този кръст! — извика той. — Виждали ли сте някога по-блестящо злато? Няма да има крал Джон, докато добрият Ричард е жив, пък било то и в някоя тъмница. С парите от този кръст бихме могли да откупим освобождаването на Лъвското сърце, приятели.
Внезапно от дъното на една от колите се разнесе вик на ужас.
— Що за плячка е това? — попита Робин.
Малкия Джон дърпаше изящна, облечена в син лен ръка и една жена падна от колата право в обятията му. Чернокоса и приказно красива, с големи тъмни очи. Възмутена тя се изплю в лицето на великана и по посока на Робин, който стоеше на покрива на втората кола. Кет слисана наблюдаваше как братовчед й пребледня.
— Как смее да плюе по теб, Роб? — извика тя, но нито Робин, нито жената й обърнаха внимание.
— Наистина — съгласи се Сребърния меч. — Колко странно, че една жена се отнася толкова непочтително с братовчед ви!
Кет заби лакът в ризницата на гърдите му, след което наостри слух, защото Робин разговаряше с тъмнокосата красавица.
— Радвам се да те видя отново.
— Значи си станал разбойник! — отвърна тя.
— Да, такъв съм — с дълбок поклон потвърди той.
— И тези улични псета са твои съучастници?
— Много моля! — възпротиви се Малкия Джон.
— Всички те са от моите хората, а ти, Мариан, си колкото моя, толкова и тяхна пленница — забеляза Робин. — Тези „улични псета“ са мои приятели.
Един тих глас му напомни:
— Имаме още много работа.
— Да, разбира се, простете, че за малко се отклоних, скъпи приятели. Мога ли да ви представя госпожица Мариан? Неин баща е сър Матю Уилър от Уилтшър, а преди да научи, че не съм особено обичан в двора на принц Джон, тя бе моя годеница.
Дъхът на Кет секна. Не бе и подозирала за подобен годеж. От друга страна, вече дълги години Робин бе разбойнически главатар. Значи тази връзка трябва да бе разтрогната преди доста време. Но изглежда нито Робин, нито Мариан бяха забравили случилото се между тях. Те се гледаха очи в очи, а помежду им лежеше някакво странно, взривоопасно напрежение.
Сребърния меч уви ръка около кръста на Кет, вдигна я от коня и я свали на земята. Когато момичето слисано сбърчи чело, той обясни:
— Смятам, че трябва да се намеся. — След това подкара жребеца си към колите. — Робин! — викът му прекъсна някаква невидима мрежа, която изглежда бе оплела повечето от присъстващите. — Аз ще отведа госпожица Мариан в лагера, докато ти тук наглеждаш работата. Госпожице Мариан, бихте ли ме съпроводили, моля… Като гостенка, а не като пленница?
За най-голямо учудване на Кет, тя пое ръката, която мъжът й бе подал.
Той я вдигна на седлото, метна се зад нея и махна с ръка по посока на Робин. Преди да препусне, Сребърния меч обеща на Кет:
— Ще си поговорим по-късно.
Мариан любопитно я наблюдаваше, а след миг двамата изчезнаха между дърветата. Кет ги проследи с поглед, раздирана от противоречиви чувства — гняв, възмущение, ревност? О, не! Тя дълбоко пое въздух. Още веднъж Сребърния меч я бе спасил, за да я свали после от коня и да качи друга жена, очевидно обичана от Робин.
Кет замислено наблюдаваше братовчед си, чийто замечтан поглед издаваше повече, отколкото сам Роб подозираше.
— Погрижи се за плячката! — заръча той на Малкия Джон и скочи от колата. След това нареди на слабичкото хубаво момче на име Уил да охранява пленниците и се отправи надолу по пътя.
Кет го последва и трябваше да мине известно време, докато той я забележи. Изненадан, Робин се извърна към нея.
— Мили Боже, момиче трябва да яздиш към къщи! — той я взе в обятията си. — Разбра ли изобщо, че се отърва на косъм от смъртта? Що за мъж съм аз! Да не мога да укротя собствената си братовчедка. Колко пъти съм те молил…