Мъжът обаче не обърна внимание на молбата й.
— Защо толкова се противиш да се върнеш в къщи? При един нормандски граф? А какво смяташ за мъжа Монджой?
— Не зная какво имате предвид. — Или може би все пак знаеше, но не намираше думи. Как можеше да му обясни, че от ден на ден все по-малко мрази съпруга си и дори се радва на нощите, на безметежното спокойствие в обятията му? Че е възхитена от ума и обаянието му и че би могла да се влюби в него? Не. Всичко това не можеше да му признае. А освен това бе глупост. Никога не би се влюбила в един нормандски барон, въпреки цялата страст, която той буди у нея. — Той е мой… — колебливо замълча тя.
— Какво? — за нейна изненада Сребърния меч разтърси раменете й почти нежно. С усилие си пое дъх, объркана и относно чувствата, които будеше у нея рицаря.
— Той е мой враг.
— Най-верният служител на Ричард, кълна се.
— И нормандски барон.
Нямаше ли известно разочарование в погледа му? В гласа му прозвуча по-строга нотка.
— Във всеки случай, аз не съм твой враг, Катрин. И вярвай ми, мислите ми се въртят постоянно около теб. — Настойчивият му глас звучеше искрено. Тъй като не знаеше какво трябва да каже, Кет само поклати глава. Той я накара да се обърне и момичето видя кобилата си да пасе само на няколко стъпки от тях, в сенките на високи дървета.
— Прибирай се в къщи! И остани там! Защото следващия път ще те вържа с дебело въже, което няма да можеш да разкъсаш.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Мари седеше на входа на пещерата и очакваше господарката си, за да поеме кобилката. Когато дочу тропота на копита, камериерката нервно скочи на крака. След миг се прекръсти с облекчение.
— Слава на Света Богородица! Най-сетне се върнахте!
Кет с въздишка слезе от коня.
— Не съм отсъствала чак толкова дълго — защитаваше се тя, въпреки че току-що преживяното приключение бе отнело много повече време от заплануваното.
Камериерката улови юздите.
— Побързайте госпожо! Не ми се мисли, какво би могло да се случи, ако господинът влезе в стаята ви и не ви открие там. Навярно вече е забелязал отсъствието ви.
Кет също се притесняваше от подобна възможност. Ако не бе така ядосана на Мари за раболепниченето й пред новия господар, Кет би съжалила, че е създала толкова грижи на своята прислужничка и приятелка.
— Да, разбира се, че ще побързам. Ще се видим горе.
— Да, госпожо.
Кет бегом прекоси тъмния тунел, опипом се изкачи по витата стълба и отначало едва-едва открехна тайната врата. Плахо огледа стаята, но вътре нямаше никого. Още по-лошо би било, ако съпругът й я завареше да влиза през тайната врата. Въздъхвайки с облекчение, тя спусна резето на вратата към стълбището, водещо към залата за гости. Някога тази стая принадлежеше единствено на Кет. Сега в нея бяха и раклите на Монджой, навсякъде имаше негови дрехи, а можеха да се видят и кожена кания за нож, четка от козина на глиган и какво ли още не. Монджой си бе избрал още една от стаите в кулата, от където необезпокояван да води делата си. Там пишеше писмата до адвоката си в Лондон и останалите барони, които биха помогнали за събиране откупа за Ричард.
Кет гневно смръщи чело. Съпругът й намираше там спокойствие и уединение, необезпокояван от никого, а тя нямаше къде да се скрие, когато пожелаеше да остане сама. По всяко време на деня или нощта, щом му скимнеше, той идваше в спалнята й, при това без да чука. Този път го бе оставила отвън, нещо, от което той едва ли щеше да остане много доволен.
Тази мисъл я накара трескаво да свали зелената наметка и останалата част от маскировката си. Натъпка всичко на дъното на най-голямата от раклите си и сложи отгоре фалшивото дъно.
Неочаквано й се зави свят и трябваше да седне на леглото. Нямаше време да чака, докато се почувства по-добре. След малко Кет се изправи въпреки лекото замайване, което се опитваше да не забелязва. Мари бе напълнила ваната и за в случай, че водата изстине, над камината висеше пълно догоре котле с вода.
Тъй като Кет се бе забавила и водата навярно отдавна бе студена, момичето изля вдигащото пара съдържание на котлето във ваната.
Плахо почукване накара Кет да вземе от високата облегалка на един, поставен пред камината, стол голяма кърпа за баня и да я увие около голото си тяло.
— Госпожо! — дочу Кет гласа на Мари. Тя вдигна резето, пусна камериерката да влезе и веднага отново залости вратата. — Още ли го няма? — изплашено притисна длан към сърцето си Мари. — О, слава на Бога! — тя взе кърпата от ръцете на господарката си и й помогна да влезе във ваната. — Успяхте ли навреме да откриете Робин и да му разкажете за пленяването на Ричард и за интригите на Джон?