— Да, всичко мина добре. Братовчед ми бе безкрайно щастлив, че успя да отнеме заграбените от Джон скъпоценности. — Нечии опити да бъде отворена залостената вратата и последвалите силни удари с юмрук, накараха Кет да замълчи.
Камериерката изтръпна:
— Това е той! — с ръка на устата прошепна тя.
— Кажи му да си върви! — заповяда Кет.
— Трябва да вдигна резето, иначе господарят навярно ще разбие вратата!
— Добре тогава, но му кажи, че тъкмо се къпя и не мога да го приема.
Мари открехна вратата и направи реверанс.
— О, господин Монджой! Госпожа Катрин се къпе… тя не е облечена…
Камериерката уплашено занемя, когато Дамиан внимателно я отстрани и влезе.
— Госпожата е моя съпруга, Мари, — ухилен отвърна той — така че неведнъж съм я виждал в подобно състояние. Можеш да си вървиш. Ще изпратя да те повикат, ако госпожата има нужда от помощ, каквато аз не бих могъл да й окажа.
— Мари, чакай… — започна Кет, но камериерката вече бе изляла и Дамиан затвори вратата след нея.
— Къпеш се преди вечерята, скъпа моя? — вежливо попита мъжът и Кет имаше усещането, че водата изведнъж изстина. Въпреки това се потопи още по-дълбоко и с помощта на гъбата покри ръцете си със сапунена пяна, при което се опита да си придаде възможно най-невинен вид.
— Така изглежда, господине.
Монджой обикаляше ваната със скръстени на гърба ръце. Бе облечен само в обикновена бяла риза от лен, къса златиста туника и светлокафяви панталони. Изглежда той също току-що бе излязъл от ваната, тъй като гарваново черната му коса бе влажна.
— Имате ли някакво желание? — нервно попита тя, а Монджой коленичи край ваната.
— Видът ви винаги събужда желания у мен, още повече, в такива прелестни одежди — той потопи ръка във водата и остави няколко капки да се стекат по рамото на момичето. — Изключително ми е приятно да виждам красивата си съпруга във ваната така, както Бог я е създал, и то в такъв необичаен час…
Кет недоверчиво се взираше в него. Какво ли означаваха тези думи? Сребристосивите му очи не издаваха нищо. Ох, защо страните й неизменно трябваше да поруменяват от близостта му? През тялото на Кет минаваха горещи вълни и водата й се стори още по-студена.
— Защо винаги се интересувате какво, къде и кога го правя? — прошепна тя. — Винаги, така или иначе, налагате собствената си воля.
— Може би това съвсем не ми е по вкуса.
— Какво, моля?
— С удоволствие веднъж ще се подчиня на вашата воля. Например, ако излезете от тази вана, за да изкусите тялото и душата ми…
Устата на Кет пресъхна.
— Не е ли достатъчно, че вече не ви оказвам никаква съпротива?
— Не. Искам да видя, как ще се надигнете от ваната с греховен блясък в очите и ще ви чуя да шепнете: „Господине, толкова дълго бяхме разделени. Не мога повече да понасям това. Оставете ме да ви помилвам…“
Нотката на неприкрита страст в гласа му я пленяваше не по-малко от усмивката му, но Кет не отговори.
Дамиан се наведе по-близо до нея, загреба с длан още малко вода и я нежно я изсипа върху гърдите на момичето.
— Колко е изстинала водата, скъпа моя! Къде бяхте, когато я приготвиха?
Въпросът прозвуча неочаквано остро и в първия момент Кет се почувства измамена и безпомощна.
Ох, по дяволите! Тя остави гъбата, с която се бе сапунисвала, да падне от ръцете й и се притисна към мъжа си.
— Във всеки случай не при принц Джон, ако това си мислите! И по-скоро слънцето ще падне от небето, отколкото да се хвърля на врата ви с греховен блясък в очите!
Тя се изправи и посегна към кърпата, но Монджой я издърпа от ръката й и подсуши лицето си. Мъжът се изправи смеейки се и вдигна момичето на ръце.
— Пуснете ме долу! Жалък негодник! — ругаеше тя. — И ако възнамерявате да продължите да ме мъчите…
— Не, възнамерявам нещо съвсем друго. — Двете тела се търколиха върху леглото, разделени само от тънката ленена кърпа. Само за миг Кет съзря очите му, след което устните на мъжа се притиснаха към нейните в жадна целувка. Момичето решително потисна порива да увие ръце около врата му. Но той бе твърде пламенен любовник. Дамиан отхвърли кърпата настрани, езикът му докосна ухото на Кет и остави гореща следа надолу по шията, достигайки гърдите й…
Неочаквано всичко секна. Кет неволно бе затворила очи и сега вдигна клепки и изтръпна, виждайки гневното лице на Дамиан.
— Какво… — прошепна тя.
Той докосна гърлото й.
— Каква е тази рана? Очевидно съм прекъснал банята ви твърде не навреме и не сте успяла да измиете кръвта. Обяснете ми, моля ви, какво означава това.
Ръката й се плъзна по гърлото, докато Кет отчаяно търсеше правдоподобно обяснение.