— Едно колие… Сложих си едно колие, което отдавна не съм носила и то бе толкова тясно, с остри ръбове…
Тя занемя, защото Монджой бе станал от леглото. Придърпа кърпата върху гърдите си, а сърцето й щеше да се пръсне, докато младата жена очакваше да види какво ще стори съпругът й. Наблюдаваше го, как взема гъбата от ваната и пристъпва към леглото. Монджой седна от нейната страна, здраво стисна брадичката на момичето и почисти раната.
— Не е толкова зле — протестираше Кет.
— Колие? Колко странно! Прилича по-скоро на порязване от нож.
— Наистина не е толкова зле! — настояваше момичето.
Мъжът внимателно я наблюдаваше. Гъбата се изплъзна от ръцете му.
— Къде е това опасно колие? Веднага ще го изхвърля.
— Аз… не зная къде съм го оставила — заеквайки рече Кет и се изправи. Защо не я оставеше да се облече, преди да водят подобни разговори. Седнала в леглото, покрита само с тънката ленена кърпа, Кет се чувстваше смешна и ранима.
— Забележително. Не само вие, госпожо, но и вашите бижута по мистериозен начин изчезват от този замък.
Кет избягна погледа му, притискайки кърпата към тялото си, подобно на щит.
— Повярвайте ми, не зная за какво говорите.
— За някои неща, които се случват тук. Вече е крайно време да ви закарам в моя замък.
Тя го зяпна обезкуражена.
— Във вашия замък! Невъзможно!
— Позволявам си да не се съглася с вас. В никакъв случай не е невъзможно. Завръщането ми не може повече да се отлага. След пристигането си в Англия изпратих повечето от рицарите си в замъка Клифърд. Сега отново трябва да подготвя хората си за война.
— Война?
— Джон ще се разбунтува срещу Ричард. Сега принцът се опитва да събере пари и да подготви войска.
— И вие ще се сражавате на страната на Ричард?
— Съмнявали ли сте се някога в това?
Кет направи извинителен жест с ръка.
— О, зная, че служите на краля.
— Също както и Робин Худ, това поне е сигурно.
Тя несигурно отклони поглед.
— Да, сигурно.
— И как е стигнала до вас тази информация?
Страните й поруменяха.
— Нямам представа… но след всичко, което се говори… — След кратка пауза добави: — Разбира се, че трябва да се върнете у дома. Съберете толкова рицари и войници, колкото можете. Аз ще остана тук, тъй като ще имаме нужда и от годните да носят оръжие мъже в Ур.
Дамиан бавно поклати глава. На устните му играеше чувствена усмивка.
— Не, госпожо. Вие сте моят живот. Така че където съм аз, там ще бъдете и вие.
— Моля ви не ме карайте да го правя! — прошепна тя.
— Замъкът ми ще ви хареса, любов моя. Помещенията там са много по-топли, отколкото тук.
— Но аз не мога да ви последвам.
В очите му се появи зъл блясък.
— Бихте ли опитала да ме убедите?
Как да започне? Внезапно дъхът й секна и тя с треперещи пръсти отметна от рамото си една влажна къдрица.
— Ако изпълня едно ваше особено желание…
Кет колебливо остави кърпата да се свлече от тялото й, наведе се към Дамиан и го целуна. След това устните й се плъзнаха надолу към деколтето на бялата му ленена риза. Само за миг срещна погледа на сребристосивите очи, преди да го възседне и да притисне гърди към Монджой.
— О, Боже — изплъзна се от устните на мъжа, който обхвана Кет с две ръце. Не след дълго тя вече лежеше по гръб, а Дамиан трескаво се измъкваше от дрехите си. — Продължавайте, госпожо! — подтикваше я той, излягайки се до нея.
— Какво всъщност исках да кажа?
— Не само да кажете — продължаваше да я подканва Дамиан. — Трябва и да го направите.
Съвсем не бе толкова трудно. Кет притисна устни към голите му гърди и Дамиан усети топлия й дъх, когато тя прошепна:
— Господине, толкова дълго бяхме разделени, не мога повече да го понеса… — Стонът му едва си проби път до съзнанието й.
Изненадана, Кет откри, че изобщо не бе излъгала. Толкова привлекателно й се струваше да гали мускулестите му ръце и с бузата си да усеща учестените удари на сърцето му. Дългата й коса се увиваше подобно мантия около двете тела, още повече възбуждайки разгорещената плът. Кет усмихната се изправи, а очите й блестяха изкусително.
— Да, господине, прекалено дълго бяхме разделени. — След това се наведе и прошепна на устните му: — Оставете ме да ви помилвам… — тя покри с целувки раменете, гърдите корема му, бавно спускайки се все по-надолу.
Докосвайки го все по-интимно и по-интимно с пръсти и език, тя усети как дъхът му секна. Тялото на мъжа започна да трепери и опивайки се от властта, която притежаваше над него, Кет се реши на още по-дръзки нежности — възбуждащи и опияняващи.
Внезапно тя бе повдигната и хвърлена по гръб. Дивата страст в очите му разпалваше нейната собствена. Той бурно се нахвърли върху й и проникна в нея толкова бързо и настойчиво, че младата жена тихо извика. Тя притвори очи, оставяйки се на бурята, която сама бе предизвикала и която я издигна до нови, непознати върхове. Кет отдавна бе забравила користните си намерения, победена от собственото си желание и възбуда.