Момичето притисна устни към рамото на Дамиан, за да заглуши надигащия се вик на наслада. Сякаш светът се посипа върху й като дъжд от звезди. Кет се задъхваше, заливана от ослепителни бели лъчи. Тя усещаше огромната сила на мъжа, търсеща изход в утробата й, сладката жар на семето му.
Плътно притиснати един към друг, те бавно се върнаха към реалността и мълчаливо останаха да лежат. Странно, колко щастлива и доволна можеше да се чувства близо до Дамиан. Бе се заклела да го мрази. А сега, без никакви усилия, той извикваше в нея съвсем други усещания. С лакът покриващ очите му, с другата си ръка той все още здраво държеше Кет, но сякаш духът му бе другаде. Тя положи глава върху гърдите му.
— Та значи не се налага да идвам с вас?
— Любима, вие ми доставихте голяма радост и това е всичко. Не възнамерявам да се пазаря с вас, решението ми е окончателно. Още тази вечер ще ви отведа в замъка си.
Кет се вцепени. Добре ли чу?
— Но аз няма да дойда с вас! Не мога…
Дълбока, уморена въздишка прекъсна думите й.
— Катрин, вие ще дойдете с мен, а ако откажете, ще се наложи да ви завържа за седлото. Така или иначе, ще правите каквото ви казвам. Неизбежно е.
О, проклятие! Кет почти занемя от гняв. Тя се изправи и започна да удря гърдите му с юмручетата си.
— Вие лежахте до мен и ме подтикнахте… А сега…
Монджой улови китките й с леденостудени пръсти.
— Вие сте моя жена и аз ви подтикнах да изпълните съпружеския си дълг, нищо повече.
— Мръсник! — изкрещя тя и гневът и вля такава сила, че тя почти успя да се освободи. — Всички сте еднакви! Всички до един! В телата ви няма искрица чест и просто е невъзможно да се сключи договор с вас…
— Какво, моля? — Дамиан присви очи. — Какво означава това „всички сте еднакви“? И за какъв договор става дума? Кажете, опитвали ли сте се да се споразумеете с някой друг мъж?
Гневът й веднага бе изместен от сковаващ страх.
— Единствено с вас… Казахте, че навярно бих могла да ви убедя, а сега не искате да удържите на думата си.
— Доколкото си спомням, нищо не съм обещавал.
— Също като…
— Като кого?
Кет стисна устни и наведе глава.
— Госпожо, играете твърде опасна игра — предупреди я той.
Тя нямаше какво да му отговори. Известно време, Монджой продължаваше да я гледа очаквателно, след което стана от леглото и се облече. — След час трябва да сте готова за път, Катрин.
— След час? Та ние още не сме вечеряли! Готвачите са работили цял ден, а гостите ни…
— Без съмнение тук ще останат достатъчно хора, които да уважат великолепните ястия на Хауърд. Както обикновено. Но ние след час трябва да сме на път.
— Отново ли възнамерявате да ме уморите от глад?
— Не се безпокойте за това. Складовете ми в замъка Клифърд са добре напълнени.
— А ако решително откажа да ви съпроводя?
— Вече ви казах, какво би могло да се случи тогава. Ще ви завържа на гърба на коня.
Кет не се съмняваше в сериозността на думите му. Тя скочи от леглото, завита в кърпата за баня и се нахвърли върху него.
— Господине, вие наистина сте най-презрения от всички мошеници! Само че внимавайте! Един ден ще изчезна в най тъмните горски шубраци, където не бихте могли да ме намерите!
Дамиан зловещо се усмихна.
— И това е една от причините, поради които ще се преселите в замъка ми, госпожо.
Мъжът напусна стаята, без нито дума повече. След като врата се затвори след него, Кет запрати една от изящните си обувчици по дървената врата.
— О, как ви мразя!
Как е могла някога да копнее за прегръдката му? Кет въздъхна и започна да обикаля насам-натам из стаята докато отново не й се зави свят. Странно, само до преди миг бе измъчвана от глад, а сега в нея се надигаше необичайна пресита и й се повдигаше. Тя рязко спря и се опита да преброи дните от сватбата. Всичките се смесваха един с друг, но предположението й се потвърждаваше. Отдавна вече би трябвало да е неразположена…
Тя падна на леглото стенейки. Не, невъзможно бе Всемогъщият да я наказва толкова сурово. Само след няколко нощи в брачното ложе вече… Госпожица Зелени ръкави не биваше да забременява! Как иначе незабелязана от никого и светкавично бързо ще се промъква през гората?
Дете от Монджой. Сладичко малко момченце с блестящи сребристосиви очички, преливащи от любопитство… Или дъщеричка с дълга гарваново черна коса… Кет внезапно изтръпна. Дали детето не бе от Сребърния меч?