Очевидно вестта за пристигането на госпожа Монджой междувременно се бе разнесла из замъка, тъй като голяма част от прислугата се бе събрала в залата. Готвачите — Елизабет, Хюбърт и Хъмфри, камериерките — Лиза, Арлина, Тес и Нан. Високият, слаб Том Кинси, прислужникът на сър Джеймс, поемаше ролята на управител, когато господарят му и лорд Монджой отсъстваха.
Изглежда всички се радваха на пристигането на Кет и тя съжали, че графът не пристигна заедно с тях. Том Кинси услужливо се осведоми за желанията на графинята, която обаче го увери, че не се нуждае от нищо, а е единствено уморена. Елизабет обеща, за добре дошла да й изпрати в стаята топла вечеря, а Тес обясни, че ще разопакова нещата на госпожата.
Кет благодари на всички, след което последва Тес нагоре по стълбата към първия етаж, където се намираше спалнята на господарите. Тук също имаше различни доспехи, а по стените висяха оръжия. Върху няколко гоблена бяха изобразени битки — победите, извоювани от Вилхелм Завоевателя.
— Камериерката ви ще живее на другия край на коридора, госпожо — осведоми я Тес, очакваща на вратата заедно с Мари.
Кет не се обърна. Тя желаеше да остане сама с мислите и чувствата си.
— Благодаря, Тес. Мари, върви в стаята си и се наспи. Денят бе дълъг.
— А ездата — уморителна — въздъхна камериерката.
Кет се усмихна.
— Сега можеш да си починеш.
— Да разопаковам ли нещата ви, госпожо? — плахо попита Тес.
— Не, не сега!
Тес направи реверанс, след което двете с Мари излязоха. Кет бавно кръстосваше помещението, опитвайки да си представи Монджой, живеещ в тази стая. Пред тясно, закрито с гоблен прозорче бе поставена маса. Очевидно денем гобленът се вдигаше, за да може господарят да работи. Около голям печат в безпорядък лежаха пергаменти, карти и документи. Край леглото с пищен балдахин стоеше богато украсен параван, а до него няколко ракли и маса за миене с купа и голяма, пълна с прясна вода кана.
Кет любопитно разглеждаше нещата, донесени за спомен от кръстоносния поход. Сребърен сервиз за кафе красеше капака на една от раклите, а върху друг лежеше кинжал в обшита със сребро кания.
Кет коленичи пред един сандък, отвори го и при вида на одеждите в него дъхът й спря. Рокли в убити или ярки цветове, ефирни като дъх и прозрачни… Бе ли мислил за някоя определена жена, купувайки ги в Светите земи? За нея самата? След като Ричард му бе поръчал да се ожени за нея?
От коприните се носеше силно, екзотично ухание, което не й допадна. Очевидно тези дрехи вече бяха обличани.
Неочаквано параванът застрашително се залюля и Кет навреме успя да отскочи назад, преди той да падне върху й.
Зад него се бе скрила малка, тъмнокоса жена с маслинена кожа, бадемови очи и гарваново черна коса, покрита с тънка, пъстра коприна.
— За Бога, коя сте вие? — извика Кет.
— Аффа — гласеше гордият отговор. — Аз служа на лорд Монджой. И му служа много добре!
Това бе прекалено. От възмущение Кет изпита желание да събуе едната си обувка и наложи с нея непознатата, но се овладя. Навярно можеше дори да извлече полза от неудобната ситуация.
— Аффа! — промърмори тя. — Колко странно…
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Дамиан стоеше на една поляна извън стените на замъка, наблюдавайки спускането на подвижния мост. Мъжът даде знак с ръка на стражите да го вдигнат отново. Механизмът бе поправен и смазан, така че отново функционираше безупречно.
Доволен, Дамиан махна на хората си и мостът отново бе спуснат, за да може господарят да се завърне в замъка и да бъде възстановено движението навън и навътре към крепостта. Поправката бе отнела много повече време от заплануваното и не само нощта бе изтекла, но вече преваляше и обед. Все по-нетърпелив, Дамиан очакваше мига, когато ще може да отпътува за замъка Клифърд. Той се надяваше, че междувременно Кет е успяла да свикне с новия си дом, в компанията на внимателния и вежлив сър Джеймс, който щеше да стори всичко възможно, графинята да се почувства добре. Монджой не се съмняваше, че приветливата прислуга, водеща приятен и безгрижен живот в големия замък, е оказала сърдечен прием на новата господарка.