— Тъкмо отиде на лов — отвърна Малкия Джон. — Може би трябва да ви обясня нещо… Не, Робин трябва да стори това сам. Ще го потърся. Слезте от коня, госпожо Кет, починете си и изпийте чаша бира. Веднага ще доведа братовчед ви.
Кет кимна и се остави на силните ръце на Джон, които я свалиха от седлото.
— Най-добре да почакам в колибата на Робин. — Тя се обърна и понечи да се отдалечи.
— Госпожо! — извика Малкият Джон, но твърде късно, защото Кет вече бе отворила вратата. Плътни сенки изпълваха помещението и очите й трябваше най-напред да привикнат с тъмнината.
Не за първи път Кет бе в тази стая. Момичето познаваше леглото със сламеника и завивките от кожа срещу вратата, огнището в средата на утъпкания под от пръст, двата сандъка вдясно, върху които Робин държеше някои обикновени вещи за ежедневна употреба — чинии, чаши, лъжици и вилици, кана с вода, четка с дълга дръжка. В един от ъглите бяха опрени лъкове, стрели, мечове и ножове.
Някаква фигура се движеше в леглото, но заради мрака се долавяха единствено очертанията й. Кет извика от изненада. Жена в леглото на братовчед й, гола жена. Госпожица Мариан, която бе заплюла Робин и след това набързо отведена от Сребърния меч.
— О! — прошепна Кет, когато Мариан рязко седна в леглото, придръпвайки кожите върху тялото си. — Простете, моля, не знаех… аз…
Тя занемя, защото устните на Мариан се бяха разтегнали в мила усмивка. Сега тъмноокото момиче изглеждаше по-красиво от всякога.
— Е добре, госпожо Катрин. Моля, приближете се. Вероятно ще бъдете така добра, да ми подадете ризата, която е ей там. Седнете. Нека изпием по чаша бира. Толкова се радвам на възможността да поговоря с вас.
Кет затвори вратата, подаде на младата жена желаната риза и седна на ръба на леглото. След като се бе облякла, въпреки сламчиците в косата си, Мариан се превърна в изрядна домакиня. Тя се насочи към един от сандъците, отвори го и извади чаши и голям мях, от който наля бира. След това подаде на Кет една пълна чаша и вдигна наздравица.
— За гората и разбойниците!
Кет отпи една глътка и повдигна вежди.
— Както изглежда сте се помирили с Робин. Навярно има нови планове за женитба?
Поруменяла, Мариан седна до нея.
— Навярно сте възмутена от държанието ми, но толкова го обичах. Цялата подготовка за сватбата бе извършена. Но един ден изникна принц Джон и ми обясни, че годеникът ми е прочутият крадец и убиец, който се навърта с шайката си из гората наоколо. Уверявам ви, госпожо Катрин, това бе всичко, което научих. Принцът премълча, кого напада Робин — мъжете, които тормозят беззащитните бедни селяни и крепостни.
— Значи вече не сте пленница на братовчед ми?
— Е, почти, госпожо — с усмивка отвърна Мариан. — Пленница единствено на собственото си сърце. Обичам Робин повече от всичко и се надявам, че ми вярвате. Защото за него вие сте слънцето, което всеки ден изгрява и залязва. С радост бих станала ваша приятелка.
Кет отвърна на усмивката й.
— Нямам нищо против. И с удоволствие бих ви взела със себе си в своя замък, но засега трябва да се криете тук. Дойдох, за да предупредя Робин за войската, която събира принц Джон, възнамерявайки да претърси цялата гора.
Дъхът на Мариан секна от уплах.
— О, Боже… заради мен?
— Да…
— Тогава веднага трябва да се върна при Джон…
— В никакъв случай. Така или иначе той ще поведе насам войниците си. Не става дума само за вас или за Робин. Джон иска да свали брат си от престола и да заграби короната. Действията му в гората са само част от кроежите му. Мариан, не бива да се връщате при свитата на Джон. Тогава Робин ще се тревожи за вас, а сега той трябва да се концентрира върху битката.
Изпълнена с притеснения Кет хапеше устни. Щеше ли Робин да се справи с една войска, водена от принца?
Новата й приятелка изглежда отгатна мислите на Кет и я прегърна.
— Не се тревожете, Робин не е сам. На негова страна са Сребърния меч и други верни приятели.
— Прочутият Сребърен меч не е дорасъл да се изправи срещу цяла войска — беззвучно отвърна Кет.
— Във всеки случай може да се справи с дузина мъже наведнъж.
— Но не и с цяла войска! Робин се нуждае от подкрепление… — Кет внезапно скочи. — Трябва веднага да се върна у дома… — тя занемя подтисната. Колкото и да й бе непосилно, трябваше да преодолее сама себе си, да преглътне гордостта и да помоли Монджой за помощ. Дамиан и рицарите му бяха опитни воини, които можеха да победят войската на Джон. Въпреки отчаянието и болезнената си ревност трябваше да го убеди да застане на страната на Робин и хората му.