— Тук — каза президентът Бийл — се намират артефактите.
Беше застанал пред двойните стъклени врати към по-малка стая отдясно.
Джеферсън предположи, че е колкото средно голям стационарен хумидор32 за пури. В озарената от осветителните тръби стаичка имаше еднакви стелажи, на които се намираха общо осем различни предмета. Под всеки на прозрачен самозалепващ етикет бяха нанесени ситни идентификационни кодове: FL12255 под къс с вид на най-обикновено парче тъмно на цвят желязо, IA240873 под не по-голяма от бейзболна топка метална сфера, AR060579 под безличен черен куб и тъй нататък.
— И тези неща идват от катастрофирали космически кораби? — попита Джеферсън, който имаше чувството, че ще гръмне от изумление. — Исусе!
— Няколко — уточни Бийл — са били свалени с ракети. Отговорност на други президенти. Едно НЛО се е сблъскало с частен самолет в ураганна нощ над Индиана. Ще видите, че са обозначени с щата, в който са намерени, и деня, месеца и годината, когато са придобити. Имаше и седем други, които се саморазрушиха след известно време, но това отново е било, преди да встъпя в длъжност. Всички записи, кораби и тела са държани някъде другаде… — Бийл се обърна към Итън. — Над тези вещи са работили най-добрите налични умове, което не е лесно предвид нивото на сигурност, което се изисква. Не смятаме, че някое от тези е оръжие, но ти дали ще си на същото мнение?
— Трябва да се приближа повече — каза миротворецът.
Президентът отвори една от вратите и той изкуцука през нея без чужда помощ.
— Елате и вие, ако искате — покани Дейв, Оливия и Джеферсън. — Дойдохте чак дотук… направете още няколко крачки!
Те влязоха. Бийл ги последва и затвори вратата, но нито Деримън, нито Уинслет показаха желание да ги последват. Итън огледа предметите.
Нямаше представа точно какво е всеки един от артефактите, но не долови пригодна за военни цели енергия.
— Може ли да ги докосна?
— Ако ти не можеш, то кой? Вземи например онази буца — FL12255. Но преди това си помисли за някакъв земен материал — текстура, кожата на нещо… каквото и да е. Давай.
Итън визуализира водата, както я помнеше да се надига от дъното на плувния басейн в „Пантър Ридж“. Когато положи ръка върху парчето метал, то се превърна в локва течност с цвят на желязо. Когато дръпна пръсти, то се стегна в първоначалната си форма.
„Прах“ — помисли си той и щом поднесе ръка към предмета, той се превърна в подобна на пудра субстанция с цвят на желязо. Щом допирът прекъсна, отново се върна към формата си… това, както миротворецът осъзна, беше трансмутабелен материал, настроен към мислите на онзи, който има физически контакт с него.
— Мили Боже! — промърмори тихо Оливия.
Итън вдигна металната сфера. По повърхността ѝ минаваха поне дузина ръбчета на сглобки. Беше тежка, но не толкова, че да не можеш да я държиш с една ръка.
— Балансирай я на върха на пръста си — предложи Бийл.
Изглеждаше твърде неудобна за целта, но Итън опита да я вдигне на показалеца си. Сферата трябваше да падне, това не се случи — стоеше си стабилно и беше напълно безтегловна. След още няколко секунди се издигна на три инча над пръста му и увисна там. Завъртя се плавно. Различните ѝ сглобки започнаха да се отварят и затварят в бърза последователност и безшумно и внезапно в стаята се появи шести посетител.
Беше изправен, слаб и висок, на ръст над седем фута, на вид — мъжки хуманоид албинос със светли очи и дълга до раменете бяла коса. По ръбовете и на двете му уши проблясваха украшения, самите ушни миди също много приличаха на човешки, но бяха съвсем леко завити навътре. Съществото носеше дълга бяла роба, украсена с дузини бляскави златни фигури, които напомниха на Оливия древни ацтекски пиктографии, каквито беше виждала с Винсент в Националния исторически музей в Мексико сити. Съществото се усмихна прелестно, протегна дългопръстите си ръце в очевиден жест на приятелство и започна да говори с тих глас на език, който нямаше нищо общо с тези, използвани някога от жителите на Земята — беше пълен с припуквания, изщраквания и подобни на заекване звуци. Когато след около половин минута съществото завърши речта си, сведе глава и изчезна. Сферата спря да се върти и се върна отново на върха на пръста на Итън, където остана неподвижна, докато Бийл не я взе и не я сложи на отреденото ѝ място.
— Опитвахме се да дешифрираме съобщението — каза президентът. — Смятаме, че има нещо общо с медицината. В него се среща съчетание от звуци, еднакво по значение с език, известен като комекрудски33, но той е изчезнал около 1880-та.
32
Хумидор — помещение за съхранение на пурите пресни и в добро състояние, снабдено с овлажнители и хигрометър.
33
Комекрудските езици (комекрудо, гарса и мамулик) са използвани от индианските племена от групата Коахуйлтекан, обитавали Тексас и границата на Мексико.