Ню Идън се гушеше сред полегатите хълмове и ливади на трийсет и шест мили от Нешвил, Тенеси. От време на време някой певец, лапнал голяма сума, за да прегърне доктрината на Играчите на едро, пристигаше в градчето за концерт на също толкова голяма сцена. Това обикновено привличаше и част от феновете му. Списъкът с желаещи да се заселят в Ню Идън беше по-дълъг от селски път. Имаше дори списък с чакащи да бъдат наети за черноработници по поддръжката и в охранителните отряди. Видно беше, че всички напъваха да влязат през кованите порти.
„Днес — помисли си Реджина — ще се отвори особено елитно свободно място.“
Тя понечи да заговори — да каже нещо от рода на „Алчно копеле такова“ или „Знам всичко“, или „Няма да допусна да продължаваш с тази гавра“, но реши да остави разговорите на пистолета. Веднага щом изстрелът се разнесеше долу, момчетата от охраната щяха да препуснат по дългата извита алея в своите златни колесници „Сегуей“15. Реджина нямаше да разполага с кой знае колко време да напише писмото си и да сложи края на битието си. Време беше. Време, време… даже му беше минало времето.
Тя се прицели в темето на Леон Къшман — право в гъстата, хермелиново кестенява коса, и плавно започна да обира спусъка. Сърцето ѝ препускаше устремно. Зачуди се дали да не прикрие лице с другата си длан, понеже не искаше мозъкът да я опръска. Отказа се от идеята — за да удържи пистолета стабилен, се нуждаеше и от двете си ръце.
Направи го, каза си.
Да.
Сега.
Но точно когато Реджина Джерико, по баща Клантън, започна да влага известно усилие в натиска на спусъка, небето се взриви.
Шумотевицата не бе предизвикана от достолепния глас на Господ, обадил се, за да спаси живота на Джеферсън Джерико. Приличаше по-скоро на разцепващия главата тътен на хиляда демонични гърла, крещящи едновременно на злостни и непознати езици — експлозия в зенита на Вавилонската кула в Ада — и после затихна до басовото, мрачно мърморене на луд в мазе, който бърбори нечленоразделно.
Джеферсън беше паднал от креслото си. То цялото се беше преобърнало. Шумът беше принудил Реджина да се обърне трескаво — навреме, за да види чутовен червен проблясък в небето на запад, на около дванайсет хиляди фута над зелените ливади и ширналите се пасища. И от дълбините на тази светкавица така, сякаш се изграждаше едновременно с изплъзването си от небитието, се появи огромно триъгълно чудовище, нашарено с жълто, черно и кафяво. Реджина се скова от такъв ужас, какъвто не бе познавала дори когато баща ѝ в пристъпите на религиозен гняв я заключваше в тъмния килер, та после с токата на колана си да пребие като куче майка ѝ. Втренчена в небесното чудовище, тя изтърва оръжието, което се изплъзна от пръстите ѝ и падна на буйната морава.
В този миг Джеферсън извиси глас — същия, от който десетки хиляди се опиваха в търсене на напътствия, подкрепа и богатство. Само дето сега скимтеше отчаяно:
— Боже, опази ни!
След това първо погледна към лицето на Реджина и после видя падналото оръжие. Посегна с трепереща ръка към него и когато го вдигна, я измери с такова изражение, че тя си представи как вратата на килера се хлопва в лицето ѝ. И ключалката щраква.
Сега, свита в леглото си в същата онази къща в английски стил, обърната към същия, но и отвратително променен Ню Идън, Реджина Джерико притисна длан към устата си, понеже ѝ се искаше да пищи. Скоро предстоеше да настъпи денят: новите богове щяха да го доведат, само дето щеше да е досущ като лампата, светната от Джеферсън в банята. Светлината щеше да е една идея твърде ярка и същевременно прекомерно синкава и нямаше да предлага истинска наслада или топлина. Но пък жителите на Ню Идън бяха живи и за тях се грижеха добре. Бяха станали част от новия ред на живота. Реджина чу как в мивката в банята потече вода, но и водата сега беше различна — да, прозрачна и чиста, но оставяше усещане за мазно, което не можеше да бъде нито избърсано, нито попито, нито изтъркано. Но все пак имаше вода и Джеферсън си плискаше лицето, преди да се избръсне с електрическата самобръсначка.
15
Перифраза на стих от „Първа книга Царства“; метафората идва от факта, че „Сегуей“ е модел двуколесен електромобил.