Ривър поклати глава.
- Просто не мога да повярвам, че е запазил сакото. Бих предположила, че в наши дни всички разбират поне дотолкова от съдебна медицина.
- Сакото е на „Осуалд Боатенг“, шито по мярка.
- Ако може да си позволи костюми на Боатенг, значи може да си позволи и да хвърли това и да купи ново.
Карен се изкиска.
- Запознах се с жена му. Тя беше вбесена, че вземаме сакото от „Боатенг“. Предполагам, че повече го е било страх да не би жена му да забележи, че сакото липсва. Така или иначе, повечето хора, ако се замислят по въпроса, сигурно биха предположили, че химическото чистене унищожава следите от ДНК.
- Вече няма как да се измъкне.
- Нищо не е приключило, преди съдебните заседатели да се произнесат в съда. Но да, мисля, че го спипахме, що се отнася до убийството на Гейбриъл. Жалко, че няма как да докажем и вината му по стария случай. Но след като бъде произнесена присъдата му, смятам да обясня надълго и нашироко пред медиите, че вече гледаме под различен ъгъл на случая с взривяването на самолета през 1994-та.
Ривър се усмихна.
- Разследването по който, технически погледнато, не е приключило.
- Технически погледнато, не е приключило - съгласи се Карен. - О, има и още нещо странно. Помниш ли, че ти разказвах как Гейбриъл говорел за някакъв свой приятел от Мианмар, който бил преследван от правителството и уж бил изчезнал? В къщата на Гейбриъл имаше писмо от него, пълно с параноични бръщолевения, напълно неоснователни според един човек от Министерството на външните работи, към когото се обърнахме. За кратко се чудехме дали Уил няма да се възползва от това писмо, за да отхвърли вината си. А тази седмица се получи картичка от приятеля му. Не е в затвора. Отишъл с приятелката си да се оженят на друг остров.
Ривър се засмя.
- Поне веднъж да има щастлив край за някого.
Спряха пред витрина с прясно боядисана рамка. На табелата пишеше „Алепо - сирийско кафене“, а отдолу имаше един ред арабски букви, които вероятно повтаряха същото. Вътре беше пълно с хора, с близкоизточен произход и местни, с чаши в ръка. Сред тълпата се промушваха тийнейджъри, които разнасяха купи с маслини и чинии с мезе, Карен си пое дълбоко дъх, събирайки сили.
- Хайде, да се социализираме.
Почти веднага след като прекрачиха прага, Миран се изправи пред тях.
- Инспекторката! - извика той. - Чаках ви.
Обърна се и повика една жена да дойде при него. Жената беше с фини черти и големи кафяви очи, широката й усмивка позволяваше да се види малката пролука между предните й зъби, издутият й от бременността корем стърчеше напред. Тя кимна на Карен.
- Това е жена ми - каза Миран, - Амина. Амина, това е инспекторката. На нея дължим възможността да бъдем тук.
Карен поклати глава.
- Не, Миран. Ваша е заслугата.
Преди някой да е казал още нещо, шумът от разговорите бе нарушен от почукване на метал по стъкло. Шумът затихна. Беше време за речи. Някакъв човек произнесе кратка реч на арабски, после заговори Тарек:
- Добре дошли. Добре дошли сте всички в новия Алепо. Сега имаме място, на което да се срещаме, можем да привикваме да се чувстваме тук у дома. Благодарим на всички, които ни помогнаха. Благодарим на инспектор Пири, защото идеята за това начинание е нейна. Благодарим на господин Граси, който ни помогна да я осъществим. Благодарим и на градската община, и на приятелите ни, които работиха, за да може кафето да добие добър вид. Пожелаваме ви приятна вечер и да се връщате с удоволствие много пъти в „Алепо“.
Последваха аплодисменти, после хората се върнаха към разговорите си.
Ривър стисна ръката й над лакътя.
- Извърши едно добро дело, Карен.
- Ривър, тези хора спасиха живота ми. Онова, което аз направих за тях, е несравнимо по-малко.
- Да, но не си знаела, че ще го направят, когато им помагаше да намерят необходимите контакти.
Карен се замисли за изминалата година. Имаше загуби, но и нови неща в живота си. И сред всичко това пътят вървеше напред така, както не си го беше представяла.
Права си - отвърна тя. - Но това не е моето място. Хайде, да се поразходим.
БЛАГОДАРНОСТИ
Тъй като Карен Пири винаги е била с единия крак в миналото, имах НУЖДА ОТ ХОРА С НЯКОИ ПО-НЕДОСТЪПНИ ПОЗНАНИЯ, ЗА ДА МИ ПОМАГАТ С детайлите. Благодаря на всички, които ми помогнаха, и най-вече на:
Анди Прийс за подробности около автобусния транспорт по времето, когато се развива част от действието;