ТАКЕШИ: — Я чакай, чакай! Каква е цялата тая работа?
ИЧИЗО: — О, това ти ли си! Аз пък си помислих, че това е генерал Макартър в… неговата гребна лодка!
Интересно оръжие е тази „хочкис“. Използвана е от много националности и етнически се вписва навсякъде, където попадне. Оръжията покосили невъоръжените индианци при Ундед Ний са били американски „хочкиси“. Погледнато от по-забавната страна, когато колоритните 8-милиметрови френски „хочкиси“ стрелят, те издават жизнерадостно и носово хо-хо-хо-хо, съвсем като кино звезда. Що се отнася да нашия братовчед Джон Бул, след І Световна война много британски тежки „хочкиси“ били препродадени тайно или нарязани и претопени. Тези стопени картечници ще се появяват периодически на най-странни места. В 1936 година по време на забежката със Скорпия Мосмун, Пирата Прентис бе видял една от тях в Челси в дома на Джеймс Джело, тогавашният крал на бохемските клоуни, всъщност незначително кралче от фамилна линия, предразположена към отвратителни вродени болести: наследствен идиотизъм, сексуални странности проявявани пред обществото във възможно най-неподходящи моменти (гол пенис висящ от контейнер за боклук една необикновено ясна и измита от дъжда сутрин, на уличка в промишлената зона, която след малко ще бъде изпълнена с тълпа гневни работници с торбести каскети, понесли еднометрови винтови ключове, лостове, вериги, а ето го гологъзестия Престолонаследник Порфирио с гигантски ореол къдрави алуминиеви стружки на главата, устни очертани в контур от черна грес, меките му нежни кълки настръхнали от допира на полепналите по тях възхитително боцкащи студени отпадъци, очите блестят жарко и черно като устните му, но о Божичко какво е това, о колко неловко, ето ги задават се иззад ъгъла, той подушва простолюдната сган от тук, въпреки че те не са напълно уверени относно Порфирио, леко объркване спира марша и тези крайно нескопосани революционери подхващат спор дали съзряното от тях привидение е отвличащо вниманието нарушение на обществения ред организирано тук от Управлението или той е автентичен Декадентстващ Аристократ и трябва да бъде задържан като заложник срещу истински откуп и ако е тъй, колко да поискат… а междувременно по покривите и във входовете започват да се появяват кафявоуниформени войници екипирани с британски „хочкиси“, които не са били нарязани и претопени, а били изкупени от оръжейни търговци и продадени на множество незначителни правителства из целия свят). Навярно в памет на Престолонаследника Порфирио и онзи ден на масов разстрел, Джеймс Джело пазеше в своя апартамент една полуразтопена „хочкис“, или това може да е било само поредна демонстрация на комично уродлива ексцентричност от страна на миличкия Джеймс, нали го знаете, толкова е загубен…
— Синко, чудех се за това, а-а, „завинтване“ дето го правите, момчета. Дето си пускате електричество в главите, ха-ха?
— Вълни, тате. Не просто обикновено електричество. То е за мухльовците!
— Да, а-а, вълни. „Изчукване на вълни по Морза“, нали? ха-ха. А-а, кажи ми сине, що за чудо е това? Нали знаеш, аз цял живот съм се друсал по малко, и-и-и…
— О, стига бе, тате. Това изобщо не е като наркотик!
— Е, ние се измъквахме на някои доста добри „ваканции“, както им казвахме тогава, и те ни отвеждаха на някои доволно „странни“ места наистина…
— Но ти винаги се връщаше, нали?
— Какво?
— Но винаги се е подразбирало, че това ще бъде все още тук, когато се върнеш, съвсем същото, абсолютно същото, нали?
— Е, ха-ха, предполагам затова ги наричахме ваканции, сине! Защото винаги се връщаш в старата Действителностландия, нали.
— Ти винаги се връщаше.
— Слушай, Тайрън, ти не съзнаваш колко опасно е това. Представи си, че някой ден просто се включваш и заминаваш, и повече не се връщаш? А?
— Хо, хо! Ще ми се и още как! Според теб за какво мечтае всеки електрооткаченяк? Толкова си изостанал и старомоден! А пък и кой е казал, че това е мечта, а? М-м-може би то съществува. Навярно има такава машина и тя ще ни вземе, ще ни вземе напълно, през електродите в черепите ще ни засмуче вътре в Машината и ще останем да живеем там завинаги, ние и другите събрани в нея души. Тя сама ще решава кого и кога да засмуче. А на тебе наркотикът никога не ти е давал безсмъртие. Трябвало е да се връщаш в едно умиращо парче смрадливо месо! Обаче Ние можем да живеем вечно в един изряден, почтен, очистен Електросвят…