Глупости, Чичерин вече е мъртъв, не чу ли, мъртъв е от няколко месеца…
… изпратили някой да се представя за него, докато не ликвидират всички от неговата клика…
… не, бил дошъл миналия уикенд в Люнебург, един мой приятел го е виждал преди, няма грешка, той е бил…
… страшно е отслабнал и навсякъде ходи със засилена охрана. Поне дузина мъже. Повечето от тях азиатци…
… в пълен комплект с Юда Искариотски, несъмнено. Нещо не ми се вярва това. Цяла дузина ли? Откъде може да намери, който и да е, толкова много доверени хора? И особено сега, тъй както е набелязан и са му вдигнали мерника…
— Как да е набелязан?
Пътуват на трополящата каросерия на 2½-тонен камион през пищно зелена местност… отзад се надига буря, безмълвно виолетова, с оранжеви прожилки. Гели пие вино в компанията на група противни английски войници, сапьорско отделение, цял ден са разчиствали каналите. Те вонят на креозот, блатна тиня и динамитен амоняк.
— Е, ти знаеш какво е заниманието му.
— Ракетите ли?
— Не бих искал да съм на твоето място, това е всичко.
На хребета на хълм военни геодезисти ремонтират повреден път. Един силует се е навел и гледа през теодолит, друг държи лата. Малко встрани от човека на инструмента, друг инженер стои разперил ръце, върти глава ту към едната ту към другата страна и после ръцете се събират… ако затвориш очи и ръцете са научени да се движат сами, пръстите ти ще се допрат така, че да образуват идеален прав ъгъл, започващ от изходната им точка… Гели наблюдава това незначително действие: то е благочестиво, грациозно, и тя усеща кръста нарисуван от онзи човек върху неговия собствен кръг от видима земя… неволна мандала… за нея това е знак. Човекът й сочи пътя. По-късно същата вечер, тя вижда орел пресичащ небето над блатата, в същата посока. Златиста тъмнина, почти нощ. Районът е самотен и Пан е съвсем близо. Гели е присъствала на достатъчно на брой Съботи и е уверена, че ще се справи — поне тъй мисли. Но какво е едно синьо ухапване по гъза от дявола в сравнение с изригващия с каменен резонанс писък навън, където няма добро или зло, навън в сияйните пространства, където ще я отнесе Пан? А готова ли е тя за нещо толкова реално? Луната е изплувала. Сега Гели седи на същото място, където бе видяла орела, чака, чака да дойде нещо и да я отведе. Чакал ли си някога това? Недоумявал ли си откъде ще дойде то: отвън или отвътре. Най-после, след неуспешните опити да отгатнеш какво може да се случи… от време на време изтриваш отново и отново своя мозък, за да бъде той чист за Посещението… да, не беше ли близо до тук? спомни си не избяга ли от лагера, за да останеш минута насаме с Това, Което усещаше да се размърдва из цялата земя… това беше равноденствието… еднакво дълги зелени пролетни нощи… каньоните се разкриват, вулканичните пукнатини на дъната им изпускат пара, вдъхновяват и ускоряват тропическия живот там като зеленчуци в саксия, изобилен, опияняващо ароматен, благоуханен похлупак… сега ще се роди това обезобразено и обречено същество, този жалък инвалид, човешкото съзнание. Това е Светът малко преди появата на човека. Тъй безмилостно и неумолимо захвърлен жив в непрестанното течение, че хората дори не са успели да го съзрат веднага. Те са привикнали да го виждат само когато е мъртъв, в неподвижни геологически слоеве, превърнат в нефт или въглища вследствие на гнилостните процеси. Като жив той е бил заплаха: имало е Титани, неимоверен подем на живота тъй звънлив и безумен, с такава зелена корона около Земното тяло, че се е наложило да бъде изпратен някакъв грабител преди този живот да разбие на пух и прах Творението. И така ние, осакатените пазители, сме били изпратени, да се множим и властваме. Божии грабители. Ние. Контрареволюционери. Нашата мисия е да поощряваме смъртта. Ние сме уникални сред Живите Същества с начина, по който убиваме, с начина, по който умираме. За тази цел е трябвало да се потрудим, исторически и в личен план. Да организираме и изграждаме, — като започваме от нищото и стигаме до настоящото му състояние — противодействие, което да усмирява зеления метеж, почти толкова силно колкото самия живот. Но само почти.
Само почти, защото трябва да отчитаме мащаба на дезертьорството. В своето противоборстващо и простосмъртно пресътворение, всекидневно по няколко същества преминават на страната на Титаните (как е възможно плътта да се търкаля да шурти така и да остава все тъй прекрасна), в подслоните на възпяваната в народните песни Смърт (празни каменни стаи) навън, отначало докрай, и надолу под мрежата, надолу-надолу до самия бунт.