Винен напор: стремителна винена атака пренебрегва земното притегляне, оказваш се на покрива на асансьора, а той лети нагоре като ракета и няма как да слезеш. Разделяш се на две, на основните Две, и всяко „аз“ има ясна представа за другото.
Към три часа следобед от хълма, там, където е стеснението на вътрешнощатското шосе, започват да се спускат камионите. Всички с включени фарове. Електрически погледи се катерят един след друг по билото на хълма между кленовете. Ужасен шум. Скоростни кутии тракат, когато всеки камион стига до края на наклона, а изпод брезента долитат уморени викове „Превключи на втора, идиот!“ Ябълката край пътя е цялата в цвят. Клоните са влажни от сутрешния дъжд, тъмни и влажни. Под ябълката, заедно с който и да е друг, но не и Слотроп, седи босоного момиче, русо и с меден загар. Казва се Марджъри. Хоган ще се завърне от Тихия океан и ще я ухажва, но предпочетеният ще бъде Пит Дюфей. Марджъри и Дюфей ще си родят дъщеря Ким и малкият Хоган Младши ще топи плитките й в училищните мастилници. Това ще продължава все така, с окупация или не, с чичо Тайрън или без.
Въздухът отново мирише на дъжд. До „Гараж Хикс“ се строяват войниците. В парцела отзад има омаслено бунище, яма пълна догоре с лагери, амбреажни дискове и парчета от предавателни кутии. На паркинга по-долу — използван също от боядисаната в зелено сладкарница, където всеки следобед в 3:15 той чакаше иззад ъгъла да се появи предницата на яркожълтия училищен автобус и знаеше точно кои гимназисти ще може да изнуди за по 20–30 цента — има шест-седем стари автомобили „корд“, в различни стадии на напрашеност и потрошеност. Сега в предчувствие на дъжда тези спомени от една по-млада империя лъщят като катафалки. Работни наряди вече издигат барикади, а група мародери е нахлула в огромния като хамбар сив „Магазин Пицини“ на ъгъла. Около товарната платформа се навъртат деца, люпят слънчогледови семки от платнени торбички, слушат как войниците отмъкват говежди бутове и плешки от хладилника на „Пицини“. Ако Слотроп иска оттук да стигне до дома, трябва да се промъкне незабелязано до пътеката край двуетажната тухлена стена на „Гараж Хикс“, обрасла пътечка скрита зад мястото за горене на отпадъци от магазина и навеса, където Пицини държи камиона си за доставки. Пресичаш два парцела, които не са точно един до друг, тъй че всъщност заобикаляш една ограда и тръгваш по коларския път. Две кехлибарено-черни къщи на стари моми, пълни с котки, живи или препарирани, лекясани абажури, дантелени и бродирани покривчици по всички столове и маси, и неизменен мрак. После трябва да пресечеш една улица, да се спуснеш до алеята към къщата на госпожа Снод покрай ружите, минаваш през телената врата и задния двор на Сантора, прескачаш оградата, където завършва живия плет, пресичаш твоята улица и си у дома…
Но градът е окупиран. Може би вече са преградили детските преки пътеки, а също и маршрутите на възрастните. Навярно е много късно, за да стигнеш у дома.
Густав и Андре, пристигнали наскоро от Куксхафен, са отвъртели платика и неговия държач от казуто на Андре и ги заменили със станиол — пробили са дупки в станиола и сега пушат хашиш от казуто, с пръст вместо клапан върху тесния край, туп-туп-туп, за да обогатят дима при съединяването му с въглерода от въздуха — оказва се, че хитрият „Киселина“ е накарал бивши инженери от групата „Двигател“ в Пенемюнде да извършат дългосрочно проучване за оптималната конструкция на лулата за хашиш, и познайте какъв е резултатът? — от гледна точка на топлопренасяне, скорост на течение и контрол на съотношението въздух към дим, идеалната форма е тази на класическото казу!
Да, и още нещо странно за казуто: полукръглата резба над платика е съвсем същата като по фасунгата на електрическата крушка. Густав, добрият стар Капитан Ужас, с крадени, много жълти английски стрелкови очила („Според мен помагат по-лесно да улучиш вената“) често обявява този факт като ясен знак за намесата на „Фибъс“.