— Вие, глупаци, мислите, че казуто е подривен инструмент? Ето, гледайте — на своите ежедневни обиколки той винаги носи електрическа крушка, безсмислено е да пропуска възможността да хвърли в униние чудатия наркоман… ловко завърта електрическата крушка плътно чак до платика и по този начин затапва инструмента — Виждате ли? „Фибъс“ се спотайва даже зад казуто. Ха! ха! ха! — Злорадство, по-неприятно от продължителна лучена пръдня просмуква стаята.
Но електрическата крушка на Густав, а това е нашият приятел Байрън, иска да каже: не, съвсем не е така, това е декларация на Казу за братство с всички поробени и угнетявани електрически крушки…
Под килима върви кино. На пода, 24 часа в денонощието, издърпваш килима и действително върви прожекция на този проклет филм! Наистина безсмислен и противен филм на Герхард фон Гьол, всъщност ежедневно заснетия материал за един проект, който никога няма да бъде завършен. Скачачът просто е решил да го продължава за неопределено време там, под килима. Заглавието е „Нов наркотик“, и се отнася именно до това, съвсем нова дрога, за която изобщо никой не е чувал. Едно от най-неприятните й свойства е, че още в минутата, в която я приемаш, ти ставаш завинаги неспособен да разкажеш на когото и да е какво представлява, или, което е още по-лошо, къде може да бъде намерена. Продавачите са в абсолютно неведение, както и всички други. Можеш само да се надяваш случайно да попаднеш на някого точно в момента на приемането (инжектиране? пушене? поглъщане?). Очевидно наркотикът сам те намира. Част от движещ се на заден ход свят, чиито представители обикалят с пищови, изпълняващи ролята на прахосмукачки с действие в посоката на живота — натискаш спусъка и куршумите биват засмукани от наскоро убитите назад в цевта, а Великата Необратимост се връща в обратна посока, трупът се съживява под акомпанимента на обратен изстрел (можете да си представите колко опустошен от дрогата и безсмислената идея за забавление се оказва ежедневния звуков монтаж на тези действия). Например просветват субтитри като
И ето го него самият, големият некадърен актьор, настанен на тоалетната чиния, върху… ами върху нещо, което прилича на необикновено голяма детска тоалетна седалка, а между краката му стърчи порцелановата глава на чакал с нещо, което, ах какъв конфуз, се оказва джойнт в зейналата му широко захилена уста…
— През бедствия и орли — несвързано дърдори Скачачът — климатът просветлява пътя си, защото немощни са те, изложени на грубата война. Не, няма мошеничество, докато наблюдателите са там и мокрят земните пелени, за да се чифтосват и шепнат медошницка блийлар медоометноз в бергамот и игриви фантазии под трона и носа на твърде немилостивия крал… — тази идиолалия като че няма свършване и сега е моментът да изтичаш за пуканки, които в Мястото се оказват семена от грамофонче пукнати в мънички укротени кафяви експлозийки.
Никой от постоянната компания тук не гледа много подкилимно кино, само транзитни гости: приятели на Магда, бегълци от голямата аспиринова фабрика в Леверкузен, ето ги там в ъгъла, капят по голите си тела разтворено във вода крадено царевично нишесте и болезнено се кискат… поклонници на „Книга на промените“, с татуирана на всеки пръст на краката любимата им хексаграма, които никъде не се задържат дълго, познайте защо? Защото винаги имат Променени от „Книга на промените“ стъпала! А също има несръчни фокусници, които съвсем безпомощно се оставят на произвола на катастрофалните посещения на Клипот, присмехулници с говорещи „уиджа“ дъски, полтъргайсти, всевъзможни глупави досадници с претенции да бъдат познавачи на астралния свят… да, в последно време всички те се появяват в Мястото. Но по-различният вариант е да започнат да пускат едни и да не пускат други, а никой не е готов за това… Подобни решения могат да бъдат вземани само от най-висш ангел, който ни наблюдава отвисоко и вижда безбройните ни извращения, как пълзим по черен атлаз, давим се с дръжките на бичове, ближем кръвта от пробитата вена на любовницата и всичко това, всяко изгубено хихикане или въздишка се извършва от осъдени на смърт, чиято скрита красота ангелът никога не е доближавал…