— Работодателят ти е.
— Не е честно — изпъшква Пирата. — Още не съм си направил утринните лицеви опори.
Гласът, който е чувал само веднъж преди — миналата година на оперативка, ръцете и лицето затъмнени, анонимен сред дузина други слушатели — осведомява Пирата, че в Гринич6 го чака съобщение, адресирано до него.
— Пристигна по много забавен начин — добавя пронизителният сърдит глас. — Моите приятели не са чак толкова умни. Всичката ми кореспонденция обикновено идва по пощата. Нали ще дойдете да го получите, Прентис?
Слушалката изтрещява оглушително, връзката е прекъсната и сега вече Пирата знае къде е паднала тазсутрешната ракета и защо не е избухнала. Входяща поща, наистина. През образувалите се от слънчевите лъчи решетки той гледа втренчено надолу към трапезарията, към тъпчещите се с банановото изобилие сътрапезници и гладнишкото им тлъстозвучно мляскане заглъхва някъде в утринното пространство между тях и него. Сто и седемдесет километра, тъй внезапно. Самотата, дори попаднала в мрежата на тази война, може, когато пожелае, да го стисне за сляпото черво и безцеремонно да го разчувства, както сега. Пирата отново е някъде отвъд прозореца и наблюдава как непознати хора закусват.
Ординарецът му ефрейтор Уейн го откарва с очукана зелена „лагонда“ на изток, през моста Воксхол. Колкото по-високо се издига слънцето като че ли утрото застудява повече. И все пак започва заоблачаване. На пътя се изсипва група американски сапьори и тръгва с песен да разчиства околните развалини:
Не, те се правят на народници7, но аз зная, че са от Яш, от Кодряну, негови хора, хора от Легиона8, те… те ще убиват за него — дали са клетва! Опитват се да ме пречукат… Трансилвански унгарци, знаят заклинания… шепнат си ги нощем… Аха, мамка му, хе, хе, Пирата отново е връхлетян от Състоянието и, както обикновено, когато най-малко го очаква. Можем да споменем и че голяма част от това, което досиетата определят като Пирата Прентис, представлява неговия удивителен талант, най-общо казано, да се вмъква в чужди фантазии: всъщност той притежава способността да поема бремето на тяхното изживяване и управление, в дадения случай надзора върху фантазиите на румънски роялист в изгнание, който може да се окаже потребен в близкото бъдеще. Изключително полезна дарба според преценката на Фирмата: в такова време психически здравите лидери и други исторически фигури са просто незаменими. Какъв по-добър начин да ги разтовариш от излишните тревоги, от намирането на човек, който да ги отмени от направляването на техните изнурителни дребнави мечти… да живее сред опитомените зелени светлини на техните тропически убежища, настанен в техните облъхвани от бриза плажни къщички, да пие коктейли от техните високи чаши, да сменя често-често мястото си тъй, че да бъде винаги с лице към входа на техните заведения, да не допуска терзания на невинността им свръх това, което тя вече е успяла да изстрада… да получава ерекции вместо тях при атаките на неуместни според докторите мисли… да го плаши всичко, от което не може да си позволи да изпитва страх… при упоменаването на думите на П. М. С. Блакет9: „Само с емоционални изблици не можеш да водиш война“. Просто тананикай глупавата мелодийка, която са те научили, и гледай да не прецакаш нещата:
[Сега под акомпанимента на множество туби и четиризвучие на тромбони]
После, докато оркестърът свири втори рефрен, той наистина ще заподскача напред-назад, с високо вдигнати колена, размахвайки бастунче с дръжка във формата на главата на У. К. Фийлдс10, с нос, цилиндър и всичко останало, и определено способен на всевъзможни магии. Съпровождан от фантасмагория, истинска фантасмагория устремена към екрана над главите на публиката по тесните релси на елегантен викториански декор, напомнящ профил на шахматен кон, замислен чудновато, но не вулгарно — после пробягва обратно, напред-назад, и образите често променят своите размери тъй бързо и непредсказуемо, че от време на време цветовете се преливат или както е думата, има вероятност заедно с розовото да зърнеш и малко отровно зелено. Сцените пресъздават най-ярките моменти от Пиратовата кариера на заместник-фантазьор, и ни връщат към времето, когато той изобщо не се разделяше със знака на Младежкото Безразсъдство11 стърчащ под формата на ясно забележим типичен за синдрома на Даун цициноподобен връх право от средата на темето му. От известно време Пирата бе осъзнавал, че определени сънувани от него епизоди всъщност не биха могли да бъдат лично негови. Това не бе настъпило в резултат от щателен анализ на съдържанието им проведен в будно състояние, а просто защото той го знаеше. Но после настана денят, когато за първи път срещна действителния собственик на съня, който му се бе присънил на него, на Пирата: край чешмичка-фонтанче в парка, много дълга права редица от пейки, усещане за море току зад равно причесания венец от ниски кипариси, сив чакъл по алеите на вид мек като периферията на бомбе, и се появява този раздърпан и олигавен дрипел, именно такъв какъвто винаги те е страх да срещнеш, спира и се втренчва в две скаутки, опитващи да регулират водната струя. Те се бяха навели, дръзките му палавнички, без да съобразяват, че по този начин разкриват част от опнатите бели памучни пликчета, и закръглените извивки на пухкавите им задничета бяха удар по Гениталния Мозък, колкото и да бе замаян. Бродягата се изкиска, развъртя пръст към момичетата, после хвърли поглед към Пирата и смотолеви нещо удивително: „А? Скаутките захващат да помпят вода… и ще чуеш жарката кипяща нощ… а?“, напълно определено вторачен само в Пирата, сега вече без никакви преструвки… Именно тези думи бе сънувал Пирата онази сутрин, тъкмо преди да се пробуди, те представляваха част от обичайния списък на награди за едно Състезание станало прекалено многолюдно и опасно поради някакво вътрешно вмешателство на изрисувани с въглен улици… не бе успял да го запомни точно… вече изплашен до припадък, той отвърна: „Махай се или ще извикам полиция“.
6
Т.е. близо до Гриничката Обсерватория, точката определена като 0° географска дължина. — Б.пр.
7
Народничество — обществено движение в Русия, популярно сред средните класи и интелигенцията от 60-те години на XIX век до 1910-те. Народниците се застъпват за „сближаване“ с народа и селяните в търсене на корените и мястото си в света и на „самобитен“ руски път на обществено развитие. В съветската историография народничеството се счита за втория, революционно-демократичен (разночински) етап на революционното движение в Русия, сменил „дворянския“ (декабристки) и предшестващ „пролетарския“ (марксистки) етап. — Б.пр.
8
През 1930-те Корнелиу Кодряну (1899–1938) организира и създава в Румъния крайнодясното, националистическо, фашистко, антикомунистическо движение Легион на Архангел Михаил, популяризиращо вярата в източното православие, и неговото военно крило Желязната гвардия, базирано в град Яш. — Б.пр.
9
Патрик Мейнарс Стюърт Блакет (1897–1974) — английски физик-експериментатор, Нобелов лауреат по физика за 1948 г. — Б.пр.
10
Уилям Клод Дюкънфийлд (1880–1946) известен под името У. К. Фийлдс — американски комик, актьор, фокусник и писател. — Б.пр.
11
Т.е. Мън — Младежко Безразсъдство: ІV хексаграма от „Книга на промените И Дзин“ (един от най-старите китайски трактати, отнасящ се до древен метод на гадаене). Всяка хексаграма може да бъде разглеждана като съчетание от две триграми — горна и долна. Тази хексаграма ни напомня младостта и глупостта (безразсъдността) по два различни начина. Символът на горната триграма, Кен, е планината. Символът на долната, Кан, е водата; нарастващото в подножието на планината поточе е образ на неопитната младост. Липсата на движение е атрибут на горната триграма, на долната е Бездънното, т.е. Опасност. Спиране в недоумение на ръба на опасна пропаст е символ на младежката неопитност. Въпреки това, двете триграми показват също така и начин за преодоляване на грешките на младостта. Водата е нещо, което по необходимост тече. Първите струйки на поточето не знаят накъде ще отидат. Постоянният поток, обаче, прелива над дълбочината, която го възпира и успехът е достигнат. — Б.пр.