И ето че една чудесна утрин я видяхме облечена в старите си дрехи на циганка. Анри се усмихна и рече:
— Мила птичко, доста се забави преди да отлетиш.
А аз, мамо, аз плачех, защото обичах моята скъпа мъничка Флор, обичах я с цялата си душа!
Когато на раздяла ме целуна, нейните очи също се насълзиха, но другото беше по-силно от нея. Тя си тръгна с обещанието, че ще се върне. Уви! Още същата вечер я видях на Пласа Санта, заобиколена от тълпа прости люде. Тя танцуваше под звуците на една баска тамбура, преди да почне да гадае бъдещето на минувачите.
Живеехме на малка скромна уличка, успоредна на calle77 „Реал“ чиито задни дворове съседствуваха с прекрасни просторни градини.
Вярно, мамо, в Париж не съжалявам за приказния климат на Испания, но само защото съм французойка.
Вече не живеехме в лишения. Анри веднага бе намерил място сред най-изкусните мадридски гравьори. Тогава той все още не беше достигнал онази голяма слава, която би му помогнала да забогатее много лесно, но добрите оръжейници високо ценяха майсторството му.
Това беше спокоен и щастлив период. Флор ни навестяваше всяка сутрин и ние бъбрехме ли, бъбрехме. Тя съжаляваше, че вече не ми е компаньонка, но всеки път, когато и предложех да заживеем отново както преди, побягваше със смях.
— Орор — каза ми веднъж Анри, — това дете не е подходяща приятелка за вас.
Не знам какво се бе случило, но посещенията на Флор започнаха да стават все по-редки и по-редки. Между нас възникна някаква студенина, тъй като сърцето ми се беше подчинило на думите на Анри. Нещата и хората, които той вече не обича, престават да се харесват и на мен.
Но, мамо, нали точно така трябва да се обича?
Бедната мъничка Флор! И въпреки това, ако я видя, не бих могла да се въздържа и да не се хвърля в прегръдките й.
Мамо, трябва да ви разкажа за нещо, което се случи малко преди заминаването на моя приятел. Да, много скоро трябваше да изживея най-силната мъка в живота си: Анри щеше да ме напусне и много, много дълго време щях да остана съвсем сама, без да го виждам! Две години, мила мамо, цели две години, разбирате ли какво означаваше това за мен, която всяка сутрин се събуждах от бащинската му целувка; за мен, която дотогава не бях преживяла дори ден, без да го видя! Когато си спомня за тези две години, те ми се струват по-дълги от целия мой живот.
Знаех, че за да предприеме това пътуване, Анри беше спестил истинско малко богатство. Трябваше да посети Германия и Италия. Единствено Франция оставаше недостъпна за него. Не знам защо. Впрочем, причините за това пътуване също останаха тайна за мен.
Един ден, когато, както обикновено, той беше излязъл още в зори, влязох в стаята му, за да я подредя. Писалището му, чийто ключ той държеше винаги в себе си, беше отключено. Върху него лежеше някакъв пожълтял от времето плик с книжа. На плика висяха два еднакви гербови печата с девиз, несъмнено някаква латинска дума: „Adsum“. Когато попитах изповедника си за нейното значение, той ми отвърна: „Аз съм тук!“
Спомнете си, мамо! Във Венаск моят приятел се беше нахвърлил срещу похитителите ми, произнасяйки точно тези думи: „Аз съм тук! Аз съм тук!“
Имаше и трети печат, принадлежащ по всяка вероятност на някакъв параклис или църква. Веднъж вече бях виждала този плик. На заминаване от Памплона, в деня, когато се спасявахме с бягство от чифлика на брега на Apra, Анри се върна обратно само заради този скъпоценен плик. Казвам скъпоценен, защото когато го намери непокътнат, лицето му просто засия от радост. Да, спомних си всичко много ясно.
До плика, който не беше надписан, имаше нещо като списък, съставен съвсем наскоро. Уви, мамо, прочетох го! Направих лошо, но просто изгарях от желание да разбера защо моят приятел Анри ме напуска. Но от списъка научих само някакви имена и адреси, които не ми говореха нищо. Това без съмнение бяха хората, с които Анри трябваше да се срещне по време на пътуването си.
Ето какво представляваше той:
1. Капитан Лорен — Неапол
2. Щаупиц — Нюрнберг
3. Пинто — Турен
4. Ел Матадор — Глазгоу
5. Жоел дьо Жюган — Морлекс
6. Фаенца — Париж
7. Салдан — Париж
Следваха още два номера, 8 и 9, но срещу тях нямаше вписани никакви имена.
V. Орор се грижи за един малък маркиз
Мамо, искам още сега да ви доразкажа как завърши историята с този списък.
Когато Анри се завърна от своето двегодишно пътешествие, аз отново го видях. Много от имената в него бяха изтрити. Това, без съмнение, бяха имената на онези, с които беше успял да се срещне. В същото време обаче, на свободното място в списъка се бяха появили две нови имена.