В кухнята, Жан-Мари Беришон изпълняваше около баба си, мъжкараната Франсоаз, ролята на змия-изкусител. Слава богу, нямаше много съдове за миене! Орор и майстор Луи бяха използували само по една чиния. За сметка на това в кухнята падна същински пир. Франсоаз и Жан-Мари ядоха за четирима.
— Ще взема да прескоча до края на улицата да видя какво-що — заяви Жан-Мари. — Госпожа Балао разправя, че там са се сбрали вълшебствата от всички омагьосани дворци и приказки. Ще ми се да хвърля един поглед.
— Добре, синчето ми, но не се бави — избоботи бабата. Тя беше мекушава, въпреки могъщия си бас.
Беришон тутакси си плю на петите. Едва-що стъпил на мръсните павета на улица „Шантр“, Тишар, Балао, Морен и другите най-радушно го посрещнаха.
Франсоаз застана на вратата на кухнята и надзърна в стаята на Орор.
— Гледай ти, вече го няма! — възкликна тя. — Клетото ангелче е пак самичко!
За миг през ум и мина чудесната мисъл да отиде да прави компания на младата си господарка, но точно в този момент се върна Жан-Мари.
— Бабо! — развика се той. — Гирлянди, бандероли, фенери, конни гвардейци, жени, целите в брилянти, пред които, онези, дето са само в бродиран сатен са сякаш от сиропиталището „Сен Жан“! Ела, бабо, ела да видиш!
— Това изобщо не ме интересува — повдигна рамене добрата жена.
— Ах, бабо, само до ъгъла на улицата! Госпожа Балао назовава по име и разказва историите на всички господа и дами, дето минават. Много е поучително! Ела де, ще хвърлиш само един поглед от ъгъла на улицата!
— А кой ще пази къщата?… — попита малко разколебана старата Франсоаз.
— Та ние ще бъдем на две крачки оттук и ще наблюдаваме вратата. Ела, бабо, ела!…
Той я грабна през кръста и я избута навън. Вратата остана отворена.
Те наистина бяха само на две крачки от нея, но Балао, Гишар, Дюран, Морен и другите бяха предприемчиви жени и веднъж обсебили Франсоаз, повече не я пуснаха. Дали пък това също не влизаше в тайните планове на майстор Луи? Позволяваме си да се усъмним.
Повличайки Жан-Мари Беришон към окъпания в светлина площад на Пале Роаял, множеството на клюкарките мина под прозореца на Орор, но тя дори не ги забеляза. Нейният унес я заслепяваше.
— Нито една дружка! — казваше си тя. — Нито една приятелка, която да помоля за съвет!
Внезапно зад нея се разнесе лек шум. Тя бързо се обърна. После извика уплашено и в отговор се разнесе весел смях. Пред нея стоеше жена с домино80 от розов сатен, маскирана и с бална прическа.
— Госпожица Орор? — попита тя с церемониален поклон.
— Не сънувам ли? — извика Орор. — Този глас…
Маската падна и сред разкошните накити засия дяволитото личице на доня Крус.
— Флор! — извика Орор. — Нима е възможно? Ти ли си наистина?
Лека като силфида, доня Крус се спусна към нея с разтворени обятия. Размениха се бързите и леки целувки на младите девойки. Виждали ли сте как, играейки си, две гълъбици се милват?
— Аз пък точно жалех, че си нямам нито една дружка! — рече Орор. — Флор, моя малка Флор, колко се радвам, че те виждам! — После, обзета от внезапно съмнение, попита: — Но кой те пусна да влезеш? Забранено ми е да приемам когото и да било.
— Забрана! — повтори доня Крус с непокорен вид.
— Молба, щом предпочиташ — каза Орор, изчервявайки се.
— Ха, това се казва добре охраняван затвор! — извика Флор. — Вратата широко отворена и няма жива душа!
Орор бързо влезе във всекидневната. Там наистина нямаше никого и двете крила на вратата бяха широко отворени. Тя повика Франсоаз и Жан-Мари. Никакъв отговор. Ние знаем къде бяха в този момент Жан-Мари и Франсоаз. Орор обаче не знаеше това и след необичайната раздяла с майстор Луи, който я беше предупредил, че тази нощ ще бъде изпълнена със странни премеждия, тя не можа, естествено, да си помисли нищо друго, освен следното:
— Такава е била, без съмнение, неговата воля.
После затвори вратата само с резето и се върна при доня Крус, която кокетничеше пред огледалото.
— Дай сега да ти се нагледам до насита! — каза Флор. — Боже мой, колко си пораснала и колко си се разхубавила!
— Ами ти! — възкликна Орор.
Известно време те с радостно възхищение се разглеждаха.
— Но каква е тази премяна? — попита Орор.