— Но според вас, господин Пейрол! Така вие обяснявате срещата ни в странноприемницата „Адамовата ябълка“. За някои такова обяснение би било приемливо, но аз имам причини да го намирам за незадоволително. Вие не казахте истината, господин Пейрол.
— По дяволите! — извика Пейрол. — Това е вече твърде нахално! Протестът му беше заглушен от гласовете на дуелистите, които настояваха:
— Говори, Кокардас! Продължавай! Гасконецът не се остави да го молят.
— Преди всичко — каза той, — приятелите ми, а и аз самият знаем, че този нощен посетител, отреден за нашите шпаги, е най-малко принц…
— Ха, принц! — изсмя се Пейрол и повдигна рамене.
— Принц Филип дьо Лорен, херцог дьо Ньовер — продължи Кокардас.
— Просто вие знаете повече от мен и толкоз! — възкликна Пейрол.
— Бог ми е свидетел, че не е така! Но това не е всичко. Има още нещо, което моите благородни приятели навярно не знаят. Орор дьо Кайлюс не е любовница на господин дьо Ньовер…
— Ах!… — извика довереникът.
— Тя е негова съпруга! — решително довърши гасконецът. Пейрол пребледня и измънка:
— Откъде знаеш това?
— Знам го и толкоз, ето кое има значение. А откъде го знам не е ваша работа. След малко ще разберете, че знам не само това. Преди четири години в параклиса на Кайлюс е била осветена тайна венчавка и, ако съм добре информиран, рие и вашият благороден господар… — Той млъкна за миг, свали с подигравателен вид шапката си и довърши: — Вие сте бил свидетел, господин Пейрол.
Пейрол дори не се опита да отрече, а само попита:
— Какво целите да постигнете с тези брътвежи?
— Искам да открия името на знатния благородник, комуто ще служим тази нощ — отвърна гасконецът.
— Ньовер се ожени за девойката против волята на баща и — каза Пейрол, — и сега господин дьо Кайлюс си отмъщава. Какво по-просто от това?
— Нищо по-просто, разбира се, но в случай, че Резето знаеше това. Вие обаче сте били дискретни. Маркиз дьо Кайлюс не знае нищо… Бог ми е свидетел, че старият хитрец в никакъв случай не би отпратил с лека ръка най-богатата партия във Франция! Всичко отдавна щеше да се оправи, ако господин дьо Ньовер просто му беше казал: „Крал Луи иска да ме ожени за племенницата си, госпожица дьо Савоа, но аз не искам и тайно се ожених за дъщеря ви.“ Славата на Кайлюс Резето обаче стреснала горкия принц. Той се страхувал за жена си, която обожава…
— Е, и до какъв извод стигнахте? — прекъсна го Пейрол.
— Изводът е, че не работим за господин дьо Кайлюс.
— Това е ясно! — отсече Паспоал.
— Като бял ден! — прогърмяха другите.
— И за кого мислите, че работите?
— За кого ли? Xa-ха! Пресвета Дево! За кого ли? Знаете ли историята за тримата Филиповци? Не? Накратко ще ви я разкажа. Става дума за трима благородници от знатни родове. Единият е Филип дьо Манту, принц дьо Гонзаг, вашият господар, господин Пейрол. Едно разорено и пропаднало височество, което би се продало доста евтино и на самия дявол; другият е Филип дьо Ньовер, когото чакаме, а третият е Филип Френски, херцог дьо Шартр. И тримата хубавци, и тримата млади и славни. Опитайте се да си представите най-крепката, най-безкористната, най-неправдоподобната дружба и ще добиете само най-бледа представа за взаимната нежност, с която се отнасят един към друг тримата Филиповци. Така поне се говори в Париж. Но нека оставим настрана, и при това съвсем основателно, кралският племенник и да се занимаем само с Ньовер и Гонзаг, с Питий и Дамон19.
— Ах, дявол го взел! — провикна се Пейрол. — Да не вземете да обвините Дамон, че иска да убие Питий?
— И таз добра! — отвърна гасконецът. — Истинският Дамон от времето на сиракузкия тиранин Дионисий20 си е живял чудесно, пък и истинският Питий е нямал доходи, възлизащи на шестстотин хиляди екю21 годишно.
— Които нашият Питий обаче притежава — намеси се Паспоал, — и на които нашият Дамон е вероятен наследник.
— Сега нали разбирате, любезни ми господин Пейрол — продължи Кокардас, — че това значително променя гледната точка. Ще добавя също, че истинският Питий е нямал тъй очарователна метреса като Орор дьо Кайлюс, а истинският Дамон не е бил влюбен в красавицата, или по-скоро в нейната зестра.
— Точно така! — подчерта отново Паспоал. Кокардас напълни чашата си.
— Господа — каза той, — за здравето на Дамон… искам да кажа: на Гонзаг, който утре ще наследи доход от шестстотин хиляди екю, госпожица дьо Кайлюс и нейната зестра, ако Питий… искам да кажа: Ньовер, тази нощ се прости с живота си!
— За здравето на принц Дамон дьо Гонзаг! — провикнаха се наемните убийци начело с Паспоал.