Един театрален салон за двеста зрители, друг — за петстотин, трети — за три хиляди: Ришельо не можа да се задоволи с по-малко. Следвайки междувременно самобитната политика на Тарквиний85 и подрязвайки систематично непокорните глави, щръкнали над общото ниво, той упорито се занимаваше със своите декори и костюми досущ като способен директор, какъвто всъщност и беше. Казват, че точно той е изобретил вълнуващото се море, което днес действува тъй живително на толкова почтени глави на семейства, седящи на първия ред в партера, а също и облаците от креп и подвижните рампи и декори. Сам той изобрети пружината, привеждаща в движение скалата на Сизиф, сина на Еол86, в пиесата на Демаре87. Твърдят също, че много повече държал на различните си дарби, включително и на тази си да танцува, отколкото на политическата слава. Такова е правилото. Въпреки славата си на флейтист, Нерон не остана безсмъртен като такъв.
Ришельо умря и в Кардиналския дворец се настаниха Анна Австрийска88 и синът й Луи XIV. Франция тутакси вдигна врява край съвсем новите стени. Мазарини89, който нямаше никакво отношение към римуването на трагедии, неведнъж, подсмихвайки се под мустак, но и потръпвайки в същото време, се вслушваше в гръмките викове на разбунения народ под прозорците си. Той заемаше апартаментите, които по-късно послужиха и на Филип Орлеански, регент на Франция. Те се намираха в източното крило, завиващо към днешната галерия де Пру по посока на Двора на фонтаните. Мазарини бе там и през пролетта на 1640 година, когато бунтарите нахълтаха насила в двореца, за да се уверят със собствените си очи, че не са им отмъкнали невръстния крал. Една картина в галерията на Пале Роаял, увековечила това събитие, изобразява Анна Австрийска, излагаща на показ пред народа пелените на детето Луи XIV.
По този повод нека си припомним забележката на един от праплеменниците на регента, френския крал Луи Филип90. Думите му чудесно прилягат на Пале Роаял, монумент мнителен, очарователен, студен, без предразсъдъци, самата безсъвестност от дялан камък, който ту се закичваше със зелената кокарда на Камий Демулен91, ту гостоприемно приласкаваше казаците92; тези думи прилягат чудесно и на самото родословие на възпитаника на Дюбоа93, най-остроумния принц, който някога е пропилявал държавното време и злато по оргии.
Разглеждайки картината на Мозес, Казимир Делавин94 се удивил, че вижда кралицата сред такова множество, при това без охрана. Орлеанският херцог, отскоро Луи-Филип, се усмихнал и отговорил: — Охрана има, но не се вижда.
През месец февруари 1672 година Monsieur95, брат на краля и родоначалник на Орлеански род, встъпи във владение на Пале Роаял. На 21 същия месец Луи XIV му го предостави като дял от апанажната собственост96. Там Анриет-Ан Английска, херцогиня Орлеанска поддържаше блестяща свита. Също там в края на 1692 година Шартърският херцог, син на Monsieur, бъдещият регент, се ожени за госпожица дьо Блоа, последната от извънбрачните дъщери на краля и госпожа дьо Монтеспан.
По време на Регентството вече и дума не ставаше за трагедии. Печалната сянка на Мирам трябваше да се забули, за да не вижда онези мили среднощни вечери, на които, както твърди Сен Симон97, Орлеанският херцог се събирал с „твърде необичайни компании“. Но театрите все пак послужиха за нещо, тъй като на мода бяха дошли момичетата от Операта.
Красивата херцогиня дьо Бери, дъщерята на регента, между две чаши вино и с Сплескан с емфие нос, също вземаше участие в необичайните компании, които, както добавя Сен Симон, включваха „само дами с посредствена нравственост и люде от нисък произход, но във висша степен остроумни и разпуснати…“
Въпреки близките им отношения, дълбоко в себе си Сен Симон не обичаше регента. Но ако историята не може напълно да потули достойните за съжаление слабости на принца, то поне ни показва забележителните му достойнства, които крайностите не успяха да погубят. Пороците му се дължаха на неговия вероломен наставник, но за сметка на това всичко, което му бе останало като добродетели, толкоз по-здраво се бе вкоренило в него, колкото повече усилия бяха полагали, за да го унищожат. Оргиите му, а това наистина е рядко явление, нито веднъж не получиха кървав обрат. Той бе човечен, той бе добър. Може би щеше да бъде и велик, ако не бяха примерите и съветите, отровили младостта му.
85
Тарквиний Великолепни (534–509) — Седми и последен цар на Рим, възкачил се на трона след като убил съпруга на майка си, Сервий Тулий, и задържал се на власт само чрез насилия — Б. пр.
86
Сизиф — митологичен основател на Коринт, син на Еол, бога на ветровете. Осъден вечно да търкаля една скала по стръмен склон — Б. пр.
87
Жан Демаре дьо Сен Сорлен (1595–1676) — Френски писател, покровителствуван от Ришельо — Б. пр.
88
Анна Австрийска (1601–1666) — кралица на Франция, съпруга на Луи XIII и майка на Луи XIV и Филип Орлеански — Б. пр.
89
Джулио Мазарини (на фр. Жюл Мазарен) (1602–1661) — френски държавник и кардинал от италиански произход — Б. пр.
91
Камий Демулен (1760–1794) — френски държавник и публицист, взел дейно участие в Революцията през 1789 година — Б. пр.
92
31 март 1814 г. — окупация на Париж от съюзническите войски след провала на Шантийонските преговори — Б. пр.
93
Гийом Дюбоа (1656–1723) — френски кардинал и държавник, настойник на Филип Орлеански — Б. пр.
95
Някога титла, давана на най-стария брат на френския крал. Тук става дума за Филип Орлеански, брат на Луи XIV — Б. пр.
96
Дял от кралството или издръжка, предоставяна на родените след френския престолонаследник деца, като компенсация за отстраняването им от престола — Б. пр.