Гърбавия студено се поклони в знак на потвърждение.
— А другите двама? — попита отново регентът.
Гърбавия се поколеба.
— Ваше височество — най-сетне отговори той, гледайки регента право в очите, — има глави, които височайшите държавници никак не биха искали да видят да падат на ешафода. Шумът, който те вдигат при падането си обикновено разклаща трона. Господин дьо Лагардер предоставя на ваше кралско височество правото на избор. Той ми заръча да ви съобщя следното: „Осмият убиец е само слуга, господин Лагардер не го слага в сметката, но деветият е господарят и този човек трябва да умре. Ако ваше кралско височество не иска да го предаде на палача, то нека му даде шпага, за останалото ще се погрижи господин дьо Лагардер.“
Регентът отново му подаде пропуска.
— Делото е справедливо — промълви той. — Правя това в памет на моя беден Филип. Ако господин дьо Лагардер се нуждае от помощ…
— Лагардер моли ваше кралско височество за едно-единствено нещо.
— И какво е то?
— Дискретност. Една невнимателно изпусната дума може да провали всичко.
— Ще бъда ням.
Гърбавия дълбоко се поклони, пъхна сгънатия пропуск в джоба си и се насочи към вратата.
— И тъй, след два часа? — попита регентът.
— Да, след два часа.
И Гърбавия излезе.
— Е, дребосъче, намери ли туй, дето си го търсеше? — попита старият портиер Льо Бреан, виждайки го да се връща.
Гърбавия пъхна един двоен луидор в ръката му и отвърна:
— Да, но сега ми се ще да погледам празненството.
— По дяволите! — извика Льо Бреан. — Я го виж ти какъв танцьор се извъди!
— Освен това — продължи Гърбавия, — искам да ми дадеш ключа от къщичката ти в градината.
— И за какво ти е притрябвал, мъничето ми?
Гърбавия му подаде втори двоен луидор.
— Ама че странни прищевки има туй човече! — промърмори Льо Бреан. — Дръж, ето ти ключа от къщичката.
— И накрая — заключи Гърбавия, — искам да отнесеш там пакета, който ти оставих сутринта.
— А ще има ли още един двоен луидор за поръчката?
— Дори два.
— Браво! Туй се казва почтено човече! Сигурен съм, че е за любовна среща!
— Може би — усмихна се Гърбавия.
— Ако бях жена, щях да те обикна въпреки гърбицата ти само заради двойните ти луидори. Но я чакай — сепна се добродушният стар Льо Бреан, — за да влезеш ти трябва покана. Гвардейците не се шегуват.
— Имам си — отвърна Гърбавия. — Ти само отнеси пакета.
— Веднага, мъничето ми. А сега продължи по коридора, после свий вдясно — преддверието е осветено — и ще излезеш на външното стълбище. Приятни забавления и наслука!
III. Партия ландскнехт
Напливът от гости в градината непрекъснато се увеличаваше. Най-гъста бе тълпата край кръга на Диана, намиращ се в съседство с покоите на негово кралско височество. Всеки искаше да разбере защо регентът караше да го чакат.
Няма да отделяме много място на различните съзаклятничества. Интригите на господин дю Мен и неговата съпруга, принцесата, както и попълзновенията на старите съмишленици Вилроа и испанското посолство, макар и изобилствуващи с драматични събития, изобщо не са предмет на нашето повествование. Достатъчно е само да отбележим, между другото, че регентът бе заобиколен с врагове. Парламентът го ненавиждаше и презираше до такава степен, че се възползуваше от всеки удобен случай, за да му оспорва старшинството; духовенството общо взето бе враждебно настроено срещу него заради скандала с конституцията; старите генерали от действуващата армия не изпитваха към него нищо друго, освен презрение, заради мекушавата му политика, и накрая, дори в самия регентски съвет, той постоянно се натъкваше на опозицията на някои негови членове. Не можеше да се скрие фактът, че финансовият парад на Ло му помогна много, за да разсее общественото неодобрение.
Никой, с изключение на узаконените принцове, нямаше основание да изпитва силна лична омраза към този апатичен принц, който не таеше дори капчица злоба в сърцето си, но чиято доброта граничеше с безгрижието. Човек мрази най-много хората, които би могъл да обича най-силно. Филип Орлеански имаше колкото щеш сътрапезници, но нито един приятел.
Банката на Ло му послужи, за да подкупи принцовете. Думата е наистина много силна, но неумолимата история не позволява да се употреби друга. След тях дойде ред на херцозите и така узаконените принцове останаха изолирани, утешавайки се единствено с няколко посещения на Старата, както наричаха тогава изгубилата привилегиите си, госпожа дьо Ментьонон107.
Господин дьо Тулуз се подчини най-чистосърдечно, той беше човек честен. Наложи се господин дю Мен и жена му да търсят подкрепа в чужбина.
107
Франсоаз д’Обине, маркиза дьо Ментьонон (1635–1719) — френска придворна дама, сключила таен брак с Луи XIV след смъртта на Мари-Терез и играла значителна роля в кралския двор — Б. пр.