Един подир друг започнаха да прииждат и силните на деня. Тук бе Бурбонският дук, подал ръка на принцеса дьо Конти; канцлерът д’Агесо водеше принцеса Палатин, а лорд Стеърс, английският посланик, се оставяше да бъде ухажван от абат Дюбоа. Изведнъж из залите, дворовете и алеите се разнесе слух, способен да подлуди дамите, който накара всички да забравят за закъснението на регента и дори за отсъствието на господин Ло. В Пале Роаял бе царят112! Руският цар Петър, придружаван от маршал дьо Тесе.
Веднага щом се разбра, че царят е на бала, настъпи силна суматоха. Това изобщо не бе предвидено в програмата. На всеки му се щеше да го зърне, но тъй като никой не знаеше къде точно се намира той, тълпата следваше най-различни указания и току се блъскаше по кръстовищата. Все пак Пале Роаял не беше Бондийският лес, в крайна сметка все някъде щяха да го открият!
Цялата тази суматоха ни най-малко не смущаваше нашите играчи на ландскнехт, намерили убежище в индианската шатра. Още никой не се беше отказал от играта. Златото и банкнотите продължаваха да валят върху покривката. Пейрол беше покрил внушителна каса и в момента беше на ръка. Макар и леко пребледнял, Шаверни все още се смееше, но вече с половин уста.
— Десет хиляди екю! — обяви Пейрол.
— Държа — отзова се Шаверни.
— С какво? — полюбопитствува Навай.
— На доверие.
— При регента не се играе на доверие — обади се господин дьо Треме, който минаваше наблизо, после с дълбоко отвращение добави: — Същински вертеп!
— Който не облагате с десятък, господин херцог — отвърна Шаверни, поздравявайки го с ръка.
Взрив от смях последва думите му. Господин дьо Треме повдигна рамене и се отдалечи.
Херцог дьо Треме, губернаторът на Париж, облагаше с десятък приходите на всички легални игрални домове. Говореше се, че самият той попечителствувал един такъв дом, намиращ се на улица „Байол“. В това нямаше нищо унизително. Дворецът на принцеса дьо Каринян се славеше като един от най-опасните столични вертепи.
Навай взе картите от ръцете на Пейрол и като го изтика лекичко извън кръга на играчите, обяви следващия залог.
Ориол дръпна Шаверни на страна.
— Бих искал да те помоля за един съвет — пошушна му тайнствено нисичкият дебел посредник.
— Думай — съгласи се Шаверни.
— Сега съм вече благородник и не бих искал да се държа като дръвник. Ето за какво става дума: преди малко заложих сто луидора срещу Таран, но ми се струва, че той не ме чу.
— Спечели ли?
— Не, загубих.
— А плати ли му?
— Не, пък и Таран нищо не поиска.
Шаверни зае дълбокомислена поза, после попита:
— А щеше ли да си поискаш стоте луидора, ако беше спечелил?
— Разбира се — отвърна Ориол, — тогава щях да съм сигурен, че съм залагал.
— Фактът, че си загубил, кара ли те да се съмняваш в това?
— Не, но ако Таран не ме е чул, нямаше да ми плати.
Докато говореше, Ориол си играеше с портфейла си. Шаверни сложи ръка отгоре му и важно заяви:
— На пръв поглед всичко ми изглеждаше много по-просто. Случаят обаче се оказа сложен.
— Остават петдесет луидора! — извика Навай.
— Държа! — обади се Шаверни.
— Как? Но как тъй? — възнегодува Ориол, виждайки го да отваря портфейла му.
Той понечи да си възвърне богатството, но Шаверни с властен жест го отблъсна.
— Спорната сума трябва да се предаде в трети ръце — отсъди той, — тъй че я вземам и разделяйки я наполовина заявявам, че дължа петдесет луидора на теб и още толкова на Таран, като съм убеден, че дори цар Соломон не би стигнал до по-мъдро решение! Държа! Държа! — повтори той и се върна на игралната маса, отнасяйки със себе си портфейла на объркания Ориол.
— Държиш ми парите! — изсумтя Ориол. — Иди после разправяй, че разбойниците не си живеели добре!
— Господа! Господа! — извика в този момент Hoce, който идеше отвън. — Оставете картите, вие играете върху вулкан. Господин Машо току-що разкри три дузини заговори, най-нищожният от които би посрамил дори Каталина. Регентът е уплашен до смърт и се е затворил с черното човече, за да му предскажат бъдещето.
— Ба! — разнесоха се удивени възклицания. — Да не би черното човече да е гадател?
— И още как — потвърди Hoce. — То предсказа на регента, че господин Ло ще се удави в Мисисипи, а херцогиня дьо Бери ще сключи втори брак с онзи негодник Риом.
— По-тихо! Мълчете! — обадиха се по-благоразумните, докато останалите избухнаха в смях.
— Всички говорят само за това — продължи Hoce. — Черното човече е предсказало също, че абат Дюбоа ще се докопа до кардиналската шапчица.