— Шейсет сини с петстотин на загуба! — чуваше се сред все по-сгъстяващата се тълпа.
— Господа, господа, не бързайте! Все пак, за да дойде от Пиренеите до Париж, на една армия й трябва време. Пък и това са слухове, нищо повече от слухове…
— Злухофе, злухове! — потвърди барон Батц. — Имам оште айн аксия, бродафам я са бедстотин франка! Ей я, на!
Никой обаче не прояви интерес към акцията на барона и предложенията се подновиха с нова сила.
— В крайна сметка — наливаше масло в огъня Ориол, — поне господин Ло да не беше избягал…
— Но кой държи регента затворен? — разпитваха наоколо.
— За бога, хора добри! — възкликна Монтобер. — Питате ме за неща, които и самият аз не знам. Аз, слава богу, нито купувам, нито продавам! По всичко изглежда, че Бурбонският дук е бил доста недоволен. Същото говорят и за духовенството, по повод на онази история с конституцията. Някои пък твърдят, че във всичко това бил замесен руският цар, който иска да се провъзгласи за крал на Франция.
Разнесе се всеобщ вик на ужас. Барон Батц предложи акцията си за сто екю. И точно в този миг на вселенски смут, Албре, Таран, Жирон и Hoce, имайки под ръка целия капитал на сдружението, най-неочаквано направиха незначителна покупка и веднага бяха забелязани. Сочеха си ги с пръст като четворка кръгли идиоти: те купуваха! Само за миг тълпата ги заобиколи, обсади, задуши!
— Не им казвайте новините си — шепнеха мнозина на ухото на Ориол и Монтобер.
Нисичкият дебел посредник едва сдържаше смеха си.
— Клети безумци! — промълви той, посочвайки със съжалителен жест своите съзаклятници, после се обърна към тълпата и добави: — Аз съм благородник, приятели, и ви казах всичко, което знаех съвършено безкористно, а вие правете както ви е угодно. Умивам си ръцете.
А Монтобер, отивайки още по-далеч в своята добронамереност, извика на четиримата безумци:
— Купувайте, приятели! Купувайте! Ако това се окажат лъжливи слухове, богатството ви е в кърпа вързано!
Върху гърбицата на Гърбавия се подписваха по двама наведнъж. Той едва смогваше да прибира парите, но приемаше само злато. „Реализирайте! Реализирайте!“ — ехтеше наоколо. Пазарната цена на сините акции, или „внучките“, се равняваше на пет хиляди ливри, тяхната емисионна стойност, докато номиналната им стойност възлизаше едва на хиляда ливри. Само за двайсетина минути те спаднаха до едва няколкостотин франка. Таран и помощниците му се отдадоха на същинско обирничество. Портфейлите им се издуха като кожената кесия на Езоп II, наречен Йон, който невъзмутимо се подсмиваше, подлагайки гръб за сключването на поредната прибързана сделка. Измамата беше успяла. Ориол и Монтобер изчезнаха. Скоро от всички страни заприиждаха задъхани хора:
— Господин Ло е в двореца си!
— Младият крал е в Тюйлери!
— Господин регентът присъствува на обеда му!
— Измама! Измама! Измама!
— Исмама! Исмама! — повтори барон Батц възмутен. — Касфах фи ас, ще е исмама!
Някои стигнаха до заключението, че е по-добре да се обесят.
Точно в два часа се появи Албре и разпродаде своите акции по твърда цена от пет хиляди и петдесет франка всяка. И въпреки обесилите се и онези, които бяха разорени, но се ограничаваха само да си скубят косите, той реализира наистина баснословна печалба. Подписвайки паричния превод върху плещите на Гърбавия, Албре пъхна в ръката му една кесия. Гърбавия се провикна:
— Ей, Ките, я ела насам!
Бившият гвардеец, който беше зърнал кесията, веднага дотърча. Гърбавия я запокити в лицето му.
На онези от нашите читатели, на които хитрината на Ориол, Монтобер и компания се е сторила твърде прозрачна, не им остава нищо друго, освен да прочетат бележките на К. Берже върху „Тайните мемоари“ на абат дьо Шоази124, от които биха могли да научат, че и много по-дебелашки лъжи са се увенчавали с пълен успех.
Разказите за подобни дяволии се ползуваха с голям успех в аристократичните салони. Така човек си създаваше славата на остроумник и в зависимост от дързостта на мошеничествата си натрупваше повече или по-малко значително състояние. Тези шмекерии разсмиваха всички, с изключение на обесените.
Докато нашите хитреци, скрили се неизвестно къде, поделяха печалбите си, по стълбището на двореца се спуснаха принц дьо Гонзаг и неговият верен Пейрол. Владетелят идваше да навести Поданиците си. Ажиото се бе разгоряло с нова страст, подклаждана от нови, повече или по-малко достоверни слухове. Зашеметен само за миг, Златния дом се беше окопитил и се чувствуваше чудесно.
124
Франсоа Тимолеон, абат дьо Шоази (1644–1724) — френски духовник и писател, автор на „Мемоари, осветляващи историята на Луи XIV“, издадени през 1727 г. — Б. пр.