— Защото се чувствуваше решен на всичко? — прекъсна го Гонзаг.
— Да, на всичко! — решително отсече Гърбавия.
— За, бога, какъв необуздан апетит за наслади и благородство!
— Вече четирийсет години мечтая, цели четирийсет години неудовлетворените ми желания тлеят под моите сиви коси.
— Но благородство може да се купи — прекъсна го отново принцът, — питай Ориол!
— Не ми е нужно благородство, което се купува — и като посочи г комичен жест гърбицата си, Езоп II попита: — Едно име би ли натежало толкова? — После със сериозен глас продължи: — Едно име и една гърбица са двойно бреме, което смазва единствено скудоумните! Аз съм особа твърде незначителна, за да се меря с толкова именит банкер като господин Ориол. Но ако името му го смазва, толкоз по-зле за него; моята гърбица никак не ме притеснява. Люксембургският херцог126 е гърбав, но видя ли неприятелят гърба му в битката при Нийрвинден127? Героят от неаполитанските комедии, непобедимият Пулчинела128, пред когото нищо и никой не може да устои, е гърбав и отпред, и отзад. Тирцей129 е бил и куц, и гърбав; Вулкан130, ковачът на светкавици, също, а Езоп, чието славно име ми давате, е имал гърбица, която е била самата мъдрост. Гърбицата на титана Атлас131 е бил светът Без и през ум да ми минава да сравнявам моята с всички тези знаменити гърбици, аз все пак твърдя, че по сегашния курс тя струва петдесет хиляди екю рента. Та какво щях да бъда без нея? Аз много държа на гърбицата си. Тя е златна!
— Ако не друго, то поне ум има в нея, друже — каза Гонзаг. — Обещавам ти, че ще станеш благородник.
— Безкрайно съм ви признателен, ваше височество. И кога това?
— По дяволите! — разнесоха се възклицания. — Ама че се е разбързал!
— Нужно е време! — рече Гонзаг.
— Вярно рекоха, аз бързам — отвърна Гърбавия. — Простете, ваше височество, но преди малко казахте, че не обичате безплатните услуги, а това е добре дошло за мен да поискам възнаграждението си веднага.
— Веднага? — извика принцът. — Но това е невъзможно!
— Но моля ви, вече не става дума за титли — и като се приближи до Гонзаг, той загатващо подхвърли: — Не е нужно човек да е благородник, за да седне, например, до господин Ориол на вечерята тази нощ.
Всички избухнаха в смях, с изключение на Ориол и Гонзаг.
— Нима и това знаеш? — свъси вежди принцът.
— Просто две случайно подочути думички — смирено прошепна Гърбавия.
Но другите вече викаха:
— Ще вечеряме заедно, тъй ли?
— Ах, принце — възкликна пламенно Гърбавия, — да знаете само какви танталови мъки изпитвам! Представям си една малка къщица с потайни изходи, закътана сред сенчеста градина; представям си нейните будоари, където дневният светлик едва се процежда през спуснатите завеси, изписаните й с нимфи и амури, с пеперуди и рози тавани; виждам потъналия в позлата салон, виждам го! Салон на сладострастни пиршества, изпълнен цял с усмивки; виждам свещниците, те ме заслепяват… — Той закри очите си с ръка и продължи: — Виждам цветя и вдъхвам аромата, им, но какво са те в сравнение с превъзходното вино, преливащо от чашата, докато рояк очарователни жени…
— Но той е пиян още преди да са го поканили! — подхвърли Навай.
— Така е, пиян съм — отвърна Гърбавия и го стрелна с пламтящ поглед.
— Ако ваше височество желае, ще предупредя госпожица Нивел — пошушна Ориол на ухото на Гонзаг.
— Вече е предупредена — отговори принцът и сякаш за да разпали още повече необикновеното желание на Гърбавия, добави: — Но тази вечеря, господа, ще бъде по-особена.
— Че какво ли ще и е по-особеното? Да не сте поканили царя?
— Опитайте се да отгатнете.
— Някоя комедия? Господин Ло? Маймуните от Сенжерменския панаир?
— По-добро, господа, нещо много по-добро! Предавате ли се?
— Предаваме се — отговориха всички в хор.
— Ще присъствуваме на сватба — каза Гонзаг.
Гърбавия трепна, но всички го отдадоха на силното му желание.
— Сватба? — повтори той и сплитайки пръсти, извърна очи. — Сватба, при това след вечеря?
— Да, истинска сватба — добави Гонзаг. — Един действителен църковен брак.
— И кого ще женим? — извикаха присъствуващите в един глас.
Гърбавия затаи дъх. Гонзаг тъкмо се канеше да отговори, когато на стълбището се появи Пейрол и извика:
126
Франсоа Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог Люксембургски (1628–1695) — маршал на Франция — Б. пр.
127
Местност в Белгия, където през 1693 г. Люксембургският херцог разгромява Вилхелм III Орански — Б. пр.
131
Атлас — титан, син на титана Япет и океанидата Климена, брат на Прометей. След поражението на титаните бива наказан за вечни времена да поддържа небесния свод (мит.) — Б. пр.