Преди да се изпонапият, всички нееднократно си бяха задавали един въпрос, а именно: защо бе тук доня Крус? Обикновено Гонзаг не правеше нищо без умисъл. До днес той така грижливо беше крил доня Крус, сякаш бе испанският й настойник, а ето че сега изведнъж я канеше на вечеря, и то заедно ю цяла дузина нехранимайковци. Ако не друго, това бе най-малко странно.
Когато Шаверни беше полюбопитствувал дали това е годеницата му, Гонзаг отрицателно бе поклатил глава. „Търпение!“ — му беше рекъл той. Но какъв интерес имаше Гонзаг да се отнася така с една девойка, която се канеше да представи на кралския двор под името госпожица дьо Ньовер? Това си беше негова тайна. Гонзаг никога не казваше повече от това, което искаше да каже.
Всички се бяха наливали най-добросъвестно. Дамите вече доста се бяха поразвеселили, с изключение на Нивел, която колкото повече пиеше, толкова по-тъжна ставаше. Сидализ и Дебоа пееха някаква неприлична песничка, а Фльори с пълно гърло настояваше да и се доведат цигулари. Кръглият като топка Ориол разказваше любовните си похождения, на които никой не хващаше вяра. Другите пиеха, смееха се, викаха и пееха; виното бе превъзходно, угощението — чудесно, и никой вече не си спомняше заплахата, надвиснала над този Балтазаров пир143.
Единствен господин Пейрол запазваше погребалното си изражение. Всеобщото веселие, било то непринудено или не, изобщо не го впечатляваше.
— Няма ли кой да се смили и да накара господин Ориол да млъкне? — попита Нивел с отегчен и тъжен глас.
Най-малко пет от всеки десет леконравни дами се развличат точно по този начин.
— Млъкни, Ориол! — развикаха се наоколо.
— Аз не говоря толкова високо, колкото Шаверни! — възмути се нисичкият дебел посредник. — Нивел просто ревнува. Няма вече да й разказвам младежките си лудории.
— Наивник! — промърмори Нивел и изплакна устата си с чаша шампанско.
— Колко ти даде? — обърна се Сидализ към Фльори.
— Три, мила моя.
— Сини ли?
— Две сини и една бяла.
— Ще се виждаш ли пак с него?
— Никога! Той и без това няма повече!
— Госпожи — рече Дебоа, — издавам ви малкия Майи, който иска да бъде обичан заради самия него.
— Какъв ужас! — писна в един глас женската половина от присъствуващите.
Подобни кощунствени претенции биха ги накарали на драго сърце да повторят като барон дьо Барбаншоа: „Накъде отиваме? Накъде?“
Шаверни отново бе седнал на мястото си.
— Ако този негодник Езоп се събуди — заяви той, — ще го удавя!
Замаяният му поглед направи кръг на салона.
— Не виждам вече нашата олимпийска богиня! — извика той. — Нуждая се от присъствието й, за да ви обясня моето положение.
— Стига обяснения, за бога! — изпъшка Сидализ.
— Имам нужда от нея — продължи Шаверни, олюлявайки се в креслото си. — Въпрос на чувствителност. Голяма работа, петдесет хиляди екю! Ако не бях влюбен…
— В кого? — прекъсна го Навай. — Та ти дори не познаваш годеницата си.
— Точно тук ви е грешката! Сега ще ви обясня моето положение…
— Не! Не! Да, да! — гръмнаха в един глас наоколо.
— Една мъничка очарователна блондинка — разказваше Ориол на задрямалия Шоази. — Вървеше подире ми като кученце, не можех да се отърва от нея! Разбирате, нали, страх ме беше да не би Нивел да ни види заедно. В действителност Нивел е по-ревнива и от тигрица. И тъй в крайна сметка…
— Щом не ме оставяте да говоря, кажете ми поне къде е доня Крус! — извика Шаверни. — Искам доня Крус!
— Доня Крус! Доня Крус! — развикаха се всички. — Шаверни има право, трябва ни доня Крус!
— Бихте могли да кажете поне госпожица дьо Ньовер — сопна им се сухо Пейрол.
Силен взрив от смях заглуши думите му.
— Госпожица дьо Ньовер! — повториха до един присъствуващите. — Точно така, госпожица дьо Ньовер!
После всички с врява наскачаха от местата си.
— Та моето положение… — започна Шаверни.
Сътрапезниците му го изоставиха и се втурнаха към вратата, през която беше излязла доня Крус.
— Ориол! — извика Нивел. — Ела веднага тук!
Нисичкият дебел посредник не се остави да го молят. Той само държеше всички да чуят това фамилиарно обръщение.
— Седнете до мен! — заповяда Нивел, като се прозяваше, та чак устата си щеше да разчекне. — Разкажете ми приказката за магарешката кожа, спи ми се.
— Имало едно време… — подхвана веднага послушният Ориол.
— Игра ли днес на борсата? — обърна се Сидализ към Дебоа.
— По-добре не ми говори за това! Ако не беше Лафльор, моят лакей, щях да бъда принуден да продам брилянтите си.
143
Балтазар — последният вавилонски цар, син на Навуходоносор, който в нощта преди падането на Вавилон устроил за своите старейшини пир. В разгара на пира върху стената се появила човешка ръка и изписала „Мене, Текел, Уфарсин“ (преброено, претеглено, разделено), сиреч „Дните ти са преброени, претеглен си, но се оказа лек, а царството ти ще бъде разделено“ — Битие, пр. Данаил, гл. V. — Б. пр.